ДАМАТА, ПРОЕКТИРАЛА КОСТЮМА НА ПОЛИ ГЕНОВА ЗА ЕВРОВИЗИЯ: ДРЕХАТА ГОВОРИ

[quote]ИЗБИРАЙТЕ, КОЕТО ВИ ОТИВА, НЕ КОЕТО Е МОДЕРНО, СЪВЕТВА АНТОНИЯ ПОПОВА[/quote]

Сценографът и костюмограф Антония Попова е родена в София. Завършва училище за мода, след това сценография и костюми в Художествената академия, и магистратура по мултимедийни изкуства… По неин проект за „Евровизия“ са правени тоалетите на Вики от „Мастило“ през 2009 г., както и сега, за Поли Генова. Работила е с по-голямата част от българските изпълнители. През 1998 г. участва в модно ревю с колекцията си „Мадони на мрака“. В определен период взема решение да продължи пътя си в театъра, защото там дрехата е уникат – висша мода. Често работи с Асен Блатечки, когато е режисьор на спектаклите. Реализирала е няколко проекта, съвместно с Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград, работи и по следващ.

• 

  Кое ви вдъхновява, когато правите модните си облекла, декори…?

• За облеклата, човекът ме вдъхновява, донякъде задачата и начинът, по който трябва да изглежда дрехата. Всичко друго е, вече 20 години, проучване и натрупване. Съобразявам се с повода, външността на личността, какво е хубаво да се подчертае в цялостната визия. Ако е моден тоалет за живота, е едно, ако е за официален повод и церемония, е съвсем различно. При декорите е мястото на човека, идеята и случването. Декорът може да стане жив организъм, със собствено мнение, зависи как се подходи. Той работи на фини подсъзнателни нива. Театърът има 4 измерения. Там и времето може да спре, да върви по-бързо, да се трансформира.

• Освен модни облекла и декори, какво друго правите?
• Правя костюми и декори за театър, видео, кино, опера… Често ангажимент са ми прически, грим, бижута, абсолютно всичко.
• По ваш проект са костюмите на Вики от „Мастило“ през 2009-а и сега за Поли Генова на „Евровизия“. Как се настройвате към различните персонажи?
• „Евровизия“ е много висока летва. Изхождам от самата песен, от начина, по който ще бъде разказана. Тя може да носи драматургия, която да няма абсолютно нищо общо с текста. За Поли, например, имахме коренно различна идея. Тя трябваше да е статична, чрез иновативен екран, оказал се много скъп. Хореографите Милен Данков и Амбра Сучи решиха да се тръгне към по-динамична и военна посока. Амбра Сучи, която е хореограф на „Евровизия“, дойде в България, за да работи по детайли за изпълнението на Поли. Това са два различни прочита и послания на едно и също нещо.
• С кои други изпълнители сте работила?
• През годините съм работила по музикални клипове и концерти на по-голяма част от българските изпълнители. Сред тях са Графа, Любо Киров, „Мастило“, „Акага“, Били Хлапето, Михаела Филева, Светла Иванова, Прея, Ирина Флорин… В някои от проектите съм правила цялостни визии и концепции.
• Какво ви води в Димитровград?
• В Димитровград ме води Тодор Боянов, който много уважавам като режисьор, личност и това, което прави с театъра. Тук съм, за да работим заедно по проекти.
• Ще кажете ли повече за тях?
• Сега работим за церемонията „Любимец 13“, която ще бъде през есента. Подготвяме цялостната визия, включително фоайета, коридори и т. н. Така беше и за миналогодишната церемония. Бях сценограф и костюмограф по приключилия наскоро проект „Приказки за Крепостта и Мелпомена“. Преди това, през 2012 г. направих облеклото на салонния персонал в димитровградския театър. По костюмите има много ръчна работа, те самите са произведения на изкуството. Те са ценни за театъра, защото остават като експонати, дори да не се използват.

  

• Защо, според вас, една дреха на един човек подхожда прекрасно, на друг – не?
• Едни и същи мерки да имат двама души, визуално те могат да изглеждат с огромна разлика. Двамата беквокалисти на „Евровизия“, например, нямат разлика в мерките, въпреки че единият е слаб, а другият – мускулест. На единия трябва да сложиш по-широка дреха, за да му стои добре. Илюзия и излъчване, всеки човек е индивидуален. Научила съм се да виждам подобни неща. Това е усет, който или го имаш, или го развиваш. Ако видя човека, мога да му избера дреха, само по мерки не мога.
• Има ли мода на високо ниво в България и качествени колекции?
• Има, но не съм компетентна да коментирам, защото се занимавам предимно с театър. Не мога да коментирам работата на колеги. Има много добри професионалисти, които работят за чужбина. Други преушиват вече видени дрехи, а се представят за дизайнери.
• Колко близо и колко далеч е театралната сцена от модния подиум?
• Висшата мода е много близка до театралната. В гимназията завърших моден дизайн и текстил. Тогава ме влечеше висшата мода, не ми се занимаваше с масова. В този момент в България висша мода /haute couture/, като такава, нямаше… Големите български марки правят директно дрехи, които да се продават. Целта на модата е, един вид, художествено представяне. Такива дрехи се обличат един път и край. Преди години взех решение да продължа пътя си в театъра, защото там дрехата е уникат – висша мода. Дори най-обикновено изглеждащото облекло на сцена, не е като да сме дошли от улицата така.

• Животът е театър и театърът е живот. Как хората да си изберат дрехите в магазина?
• Да се съобразят с това, тази дреха къде трябва да бъде носена. Дрехата говори. Да изберат това, което на тях им отива, а не това, което е модерно. Човек трябва да се чувства комфортно и трябва да подхожда на фигурата му.
• Какво дава театърът на хората?

Театърът ги откъсва от бита и ги пренася в друг приказен свят. Това са хората, които имат потребност да се докоснат до различното. Всеки, който е прекрачил прага на театъра, винаги печели щастие, удовлетвореност и поне мъничко духовна храна.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ