[quote]АКО ГЛОБАТА ОТИВА НЕ В РЕПУБЛИКАНСКИЯ, А В СЪДЕБНИЯ БЮДЖЕТ, ОБЖАЛВАЙТЕ В СТРАСБУРГ, СЪВЕТВА ПАСКО ЗАПРЯНОВ[/quote]
Димитровградчанинът Паско Запрянов твърди, че съдилища в България неправомерно ощетяват държавата при изхода на дела, по които е наложена глоба. Той обяснява схемата, по която става това.
След влизане на присъда за наложено наказание „глоба”, съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист в полза на държавата. В НАП образуват изпълнително дело и са длъжни да приведат глобата в полза на бюджета. Някои съдии обаче извършват нарушение. Издават изпълнителен лист в полза на самия съд, а не в полза на републиканската финансова рамка. Тогава от приходната агенция събират наложената глоба, но не я превеждат в държавата, а на сметката на Висшия съдебен съвет. В НАП не могат да разграничат дали санкцията е наложена за процесуално или административно наказателно нарушение. Съдът има право да издаде изпълнителен лист в своя полза за такси, разноски и процесуални глоби. Процесуалната е, примерно, за неявил се свидетел – тогава магистратите налагат глоба и заповядват да бъде доведен принудително от органите на МВР. Такава е и санкцията, когато вещо лице не представи заключение в срок. В този случай съдът има право да издаде изпълнителен лист в своя полза, защото е потърпевш от поведението на свидетеля, вещото лице и т. н. Но той в никакъв случай не може да издаде изпълнителен лист в своя полза от изхода на делото що се отнася до глобата, обяснява Паско Запрянов. Нарича практиката автокорупционна, тъй като самият съд сам себе си поставя във финансова изгода.
Според него в Районен съд Хасково има такава практика. За Димитровград няма такава информация, защото изпълнителните листи се издават в един брой в НАП и не се дават на странични лица да ги четат. Дали съдът е отсъдил в своя полза се разбира след приключване на процеса.
ПРИКАЧЕНИ ЖАЛБИ
Обяснява свой личен случай от 2006 г. за налагане на глоба от 500 лв. по дело. Четири години по-късно установил, че изпълнителният лист по него е издаден в полза на Районен съд – Хасково. Подал жалба чрез европейския съд по правата на човека в Страсбург. Евромагистратите преценили, че жалбата му е основателна и я приели, въпреки че не обжалвал наложената глоба до окончателна инстанция, пропуснал също срока от 6 месеца, в който се подават искове в Страсбург. До два месеца става ясно дали документът ще бъде допуснат за разглеждане. За окончателното решение се чака 5-8 години.
Виждал съм много други изпълнителни листи издадени от Районен съд Хасково в негова полза. Докато изкарвахме моя, ръководителят на НАП, изнервен малко, бръкна в гардероб, извади една папка и каза: „Гледай, всички изпълнителни листи идват в полза на съда”. Освен моя, видял съм стотина други, издадени по този начин, коментира гражданинът.
Обясни, че в Страсбург има множество жалби по един и същи казус. Те се прикачат към водещия иск. Европейският съд ги разглежда вкупом. Разглеждайки едната, постановява решенията си по всички останали. Това са т. нар прикачени жалби. Получава се нещо като колективен иск срещу България. Ако някой се възползва и подаде жалба, тя ще бъде прикачена към моята. Тя е по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за правата на човека и е за финансова и користна зависимост на съдебен състав от изхода на делото. Може да става дума, примерно, за незаконен съдебен състав, електронно разпределение и др.
В разглеждания случай, при влизане в сила на наказанието глоба, ако изпълнителният лист е издаден в полза на държавата, възможността за подаване на жалба в Страсбург отпада. От друга страна, необжалваното нарушение влиза 15 дни, след получаване на наказателното постановление. Тогава глобата задължително влиза в централния бюджет.
Човек няма как да разбере в чия полза е издаден изпълнителния лист. Той се издава в един брой служебно и се дава в НАП. Тогава оттам изпращат съобщение за дължима сума. Данъчните обаче не посочват в чия полза е глобата. Не ти дават копие от изпълнителния лист. Хората по презумция си мислят, че сумата отива в държавата. Ако провери в приходната агенция, ще му кажат. В решението на съда също не е посочено в чия полза е. Липсата на документ отваря две възможности. Ако е написано в полза на държавата, съдията не би могъл после да издаде лист в полза на съда. Стане ли ясно, че глобата е в полза на съда, независимо кой, и ако този съд е издал изпълнителен лист в своя полза, трябва да вземе копие и да пусне жалба в европейския съд. Там тя се приема безплатно, с препоръчано писмо с обратна разписка. Не е необходим адвокат, за да тръгне процедурата. Оттам нататък се изисква такъв, може и служебен. Кореспонденцията почва на английски или френски, продължава с обясненията Паско Запрянов.
Описва още една възможност за действие. Пред българското законодателство – искова молба за прогласяване на нищожност, в случай, че съдът е издал лист в своя полза. Не я препоръчва, не само защото таксата е 30 лв., но и съдиите избягват разглеждане.
ИЗКУШЕНИЕ
Спазването на правилата в крайна сметка зависи от морала на съдиите. Изкушението им произтича от чл. 2, ал. 4 от Закона за държавния бюджет. Там е казано, че когато се преизпълнят приходите от дейността на съдебната власт, те се усвояват по усмотрение на самия ВСС. По порочната практика всяка година съдебната власт генерира такива извънредни приходи. Една част от тези средства трябва да постъпва в централния бюджет, а не в съдебната власт. Това са пари за всички българи, а не само за шепа магистрати, категоричен е Паско Запрянов.
С предоставената информация решил да помогне на хората. Твърди, че не търси изгода от какъвто и да е характер. Реакцията му е чисто гражданска – да покаже как нещата могат да се получат. Ако от Страсбург признаят, че става дума за финансово зависим съд, следва обезщетение. Очаквам хората да се възползват, завършва той.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
