На 30 юни 1971 година в автомобилна катастрофа загинаха едни от най-обичаните български футболисти – Георги Аспарухов – Гунди (роден през 1943 г.) и Никола Котков (роден през 1938 г.). Те олицетворяваха красотата, непринудената радост от играта и умението да въодушевяват. Бяха джентълмени на терена, коректни и скромни извън него.
Неразделните приятели Аспарухов и Котков загиват на пътя София – Враца. В прохода Вития, малко преди обяд колата им – Алфа Ромео, се забива в отиващ към столицата камион с ремарке. Двамата пътуват за участие в юбилeйния мaч пo cлучaй 50-гoдишнинaтa нa врачанския „Бoтeв”…, но никога не стигат. Сред загиналите в колата е и пътник, който качили по-рано по пътя. Средната част на колата се забива в резервоара на камиона, следва възпламеняване…
Георги Аспарухов – Гунди е централен нападател, обявен за най-великия български футболист на 20 век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г. Стадионът на ПФК „Левски“ (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист… Никола Котков, наричан по прякор Котето, е български футболист, нападател, една от легендите на „Локомотив“ (София), където играе 12 сезона…
Ако трябва да перифразираме заглавието на популярната книга на кинорежисьора и запален привърженик на „Левски“ Рихард Езра – „Гениите гаснат млади”, и да го насочим към безсмъртната легенда за Гунди и Котков, то спокойно можем да кажем, че те са гении, които никога няма да угаснат… Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани. Днес, 49 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни, пишат от футболния „Левски“, който организира поднасяне на венци и цветя, в памет на двете големи звезди на българския футбол.
Гунди и Котков изчезнаха от нашия хоризонт като звезди взривени от космически закон. Няма ги вече години, години през които израснаха поколения слушащи спомени, четящи избледнелите спортни страници от онова време и питат, какво са направили тези двама футболисти, за да съберат обичта на цялата нация. те са легенди, които не умират, споделят от „Локомотив“ (София).
Обаянието им прекрачваше границите на клубната принадлежност. Бяха обект на чиста привързаност и огромно възхищение. Отидоха си млади. Колко незабравими радостни мигове още можеха да дарят на хората. Нека ги помним с добро и не ги забравяме.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
