ГОВОРИТЕЛЯТ НА МВР ХАСКОВО: ПОЛИЦИЯТА Е ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО. КЪДЕ ИЗЧЕЗНА ДОВЕРИЕТО?

контакти

Ban-OD

[quote]КОЛЕГИ И ЖУРНАЛИСТИ ПОМНЯТ АКТОВЕ НА НАСИЛИЕ. АКО НЕ МОГАТ ДА ГИ ИЗЧИТЯТ, ДА ПОТЪРСЯТ ПОМОЩ, КАЗВА НИНА НИКОЛОВА[/quote]

Нина Николова е родена в Хасково. Завършва специалност „Клинична психология“ в Софийския университет. Повече от 16 години тя е говорител на Областната дирекция на МВР в Хасково. Омъжена, с едно дете.

  • Г-жо Николова, от много години сте говорител на Областната дирекция на МВР. Разкажете, как преминава един ваш работен ден?
  • Аз съм обикновен човек и гледам да не се взимам насериозно. Образованието ми на психолог и професията ми, като че ли разделят понякога идентичността ми, но аз се чувствам уютно, защото това дава възможност да сглобяваш парчета реалност във въображението, на което засега успявам да държа юздите.

[pullquote_left]„ГЛАДНА“ СЪМ ЗА ВЕДРИ ХОРА, КОИТО ДА ТЕ РАЗПЛАЧАТ, КАТО ГЛАВА ЛУК[/pullquote_left]

  • Предизвикателство ли е за вас да се справяте с отговорностите?
  • Това, което днес е истина, утре може да е отрицанието й. В общи линии, се стремя да поддържам любопитството си живо, да си разпознавам и степенувам приоритетите, умението да отказвам и гледам да не губя чувството си за хумор и самоирония. Също много държа да изчиствам от паметта си тежките моменти от работата, защото можеш да прегориш. Мисля си, че по-скоро съм „гладна” за друг вид предизвикателства, за ведри, оптимистични хора, които като глава лук, да те разплачат на всички нива.
  • За първи път в редовно българско правителство постът на вътрешен министър заема жена. Като представител на нежния пол, как смятате, ще успее ли Румяна Бъчварова да промени облика на системата?
  • Ако беше мъж, нямаше да ми задавате този въпрос. Вие като мъж не вярвате, че ще се справи ли? Сигурно такива сексистки мисли е имало и за Валентина Терешкова…Мога да кажа само на всички мъже, които се съмняват в способностите на жените: Извървете километър с нейните обувки!

[pullquote_right]ПАНИЧЕСКИ БЯГАМ ОТ СИНДРОМА НА ПРЕГАРЯНЕТО, ПОСТАВЯМ СИ ГРАНИЦИ[/pullquote_right]

  • Сигурно е много натоварващо всекидневно да описвате престъпления. Как се справяте психически с това?
  • Панически бягам от „синдрома на прегарянето”. Поставям си граници, опитвам се да стимулирам креативната си страна и да нямам емоционален вакуум, а именно – чувство на пустота и липса на смисъл. Това, между другото, може да е проблем на много професии. Тоест, ако в това, което правя,  преживявам смисъл, ако чувствам, че то е хубаво, интересно и важно, ако се радвам на това и искам да го върша, прегаряне няма да настъпи. С други думи, добре е да намираме смисъл в професията си и социално-признати отношения.
  • Има ли случаи, които са се запечатали в съзнанието ви?
  • Нали ви казах, здравословно е да се чистят. Имам спомени за случаи, но се опитвам да запомня не акта на насилие, а това как хората са работили в екип, за да разкрият престъплението, как те са се чувствали и реагирали. Забелязвам, че не само колеги, но и журналисти, които пишат за насилие, често помнят детайли за него. Това никак не е здравословно и ако не могат да ги „изчистят” сами, добре е да потърсят компетентна помощ. Предпочитам в съзнанието ми да се запечатват усмивки – те са едно много добро място за пребиваване.
  • Какви мерки се предприемат за засилването доверието между полиция и граждани?
  • Не знам за кой път ще го повторя – полицията е част от гражданите. Полицаите са част от това общество. Така погледнато, българинът не вярва на себе си ли? Мисля, че гражданите искат да вярват. Убедена съм, че ключовата дума е прозрачност и в нейното разбиране.   Имаме нужда от реализъм и обективно отчитане на  действителността. Въпросът е как и защо неусетно станахме такива подозрителни, предпазливи, недоверчиви? Къде изчезна доверието, с което подхождахме към света, към непознатия, към съседа? Всъщност, в ключалките и предохранителните мерки няма нищо лошо, стига те да не са метафора на преградите, които поставяме пред себе си.

[pullquote_left]СТРАХОВЕТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДАТ САМО НЕГАТИВНО[/pullquote_left]

  • Накрая да ви питам: Страх ли ви е от ченгеджийски номера?
  • Всеки човек, дори най-силният, най-високият и най-смелият, има по нещо, от което се страхува. Това е нормално, до момента, в който страховете не започнат да управляват живота ни. Страховете, обаче, не трябва да се разглеждат само като нещо негативно. Те представляват препятствие пред човек, което му дава възможност да надскочи своите възможности, като го преодолее. В този смисъл, си мисля, че при мен страхът от ченгеджийски номера е ирационален.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук