Гергьовден – древен и жив. Честит на именниците!

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен. Много древен по своя произход, в днешно време все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои, идва от тракийската древност, а Св. Георги произхожда от тракийския Херос. Според други произходът е славянски, трети смятат, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Познат с различни имена, Гергьовден – древен и жив, се празнува от много етноси по цяла България на 6 май. Той се характеризира с изключително богата обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. В българската традиция този празник е по-почитан и от Великден. Затова в редица народни песни се пее: Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден.

На 6 май се чества като Ден на храбростта и Българската армия. Тогава се прави освещаване на знамената и демонстрация на военна техника. На този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Разпространено вярване е, че на Гергьовден росата има целебна сила. Всяка паднала капка дъжд пък носи по една жълтица, тъй като е особено плодоносна.

Именници на 6 май са хората носещи имена Георги Гергана, Гошо, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук