В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен. Много древен по своя произход, в днешно време все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои, идва от тракийската древност, а Св. Георги произхожда от тракийския Херос. Според други произходът е славянски, трети смятат, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Познат с различни имена, Гергьовден – древен и жив, се празнува от много етноси по цяла България на 6 май. Той се характеризира с изключително богата обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. В българската традиция този празник е по-почитан и от Великден. Затова в редица народни песни се пее: Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден.
На 6 май се чества като Ден на храбростта и Българската армия. Тогава се прави освещаване на знамената и демонстрация на военна техника. На този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Разпространено вярване е, че на Гергьовден росата има целебна сила. Всяка паднала капка дъжд пък носи по една жълтица, тъй като е особено плодоносна.
Именници на 6 май са хората носещи имена Георги Гергана, Гошо, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им.