[dropcap]Х[/dropcap]ората така сме устроени като същества, че ежедневието ни става повторяемо. В общия случай – ставаме сутрин, приготвяме се за работа, закусваме…преглеждаме имейли, фейсбуци, обядваме…вечеряме…ставаме сутрин. Това, от една страна, е добре, защото с другите хора около нас, които също имат подобни навици, съчетаваме социалните си отношения. От друга страна обаче, регулярното действане в света изчерпва нашата психична енергия. Започваме да се чувстваме отпаднали и се чудим защо е така.
Един от вариантите да променим това е поне в почивките да правим различни неща и да търсим разнообразни изживявания. Както на малкото дете му омръзва старата играчка и започва да се дразни ако не получи нова, така е и при повтарящото се ежедневие. Тези процеси неминуемо водят до наслагване на негативни емоции. В медицината отдавна има не само хипотеза, че голяма част от болестите имат връзка с нарушения в нервната система.
Проблем е, че толкова сме свикнали с ангажиментите, че когато дойде време за релакс, не можем да се насладим. На моменти се поучава дори така, че отдихът минава в приготовления и мисли за новите предстоящи задачи. Свободното време, генерално погледнато, има две различни измерения. На първо място става дума за почивките от един или повече дни. На второ – релакс по време на работа, който също е необходим. И за двата вида могат да се изброят доста идеи, това обаче не е най-важното. По-скоро е от значение да се търси различното, защото всичко омръзва.
Може да звучи парадоксално, но когато си почиваме, трябва да забравим за времето. Изпълнявайки професионалните си задължения постоянно гледаме стрелките на часовника. Отброяваме началото и края на работния ден, оттам преценяме и останалите отговорности. Иначе време има за всичко и е въпрос на разпределение. Нищо, че много хора казват: „Нямам време”.