В ИМЕТО НА СВОБОДАТА: ЛОЕНАТА АФЕРА И СЪДБАТА НА ДВАМА ПАТРИОТИ

контакти

На 20 април 1878 г., 2 май по нов стил в България избухва Априлското въстание – вик за свобода, отекнал в цяла Европа. Буната е потушена в кръв. Но показва, че довчерашният роб вече е с нов дух. Че за свободата е готов на много. Във въстанието има героизъм, саможертва, величие. Има подвизи и неудобни истини. Също – случаи, предизвикващи съжаление с края си. Такава е „Лоената афера” във Враца, с участници Мито Цветков и Иваница Данчев. Нейното начало е преди въстанието, когато набавянето на оръжие е сред най-важните задачи. Приключва след идването на Свободата но не с хепиенд…  

Паметна плоча на Мито Цветков във Враца

Тъй като пари за оръжие нямало, а подготовката на въстанието във Врачанския революционен окръг изоставала, членът на местния комитет Мито Цветков дал идея от турски кланици да се купят на кредит лой и пастърма, да се продадат и с парите да се осигури оръжие. Помощник-апостолът Стоян Заимов одобрил. Според едни източници Иваница Данчев, по-късно четник в Ботевата чета, бил определен да извърши сделката, а Мито ставал гарант. Според Захари Стоянов и Стефанаки Совов, също четник на Ботев, аферата извършил сам Цветков.

Но какво станало?  „Купи се пастърма от Младен Скачоков и от един турчин – хаджи Арап, на версия, които Мито Цветков закара и продаде в Румъния, и внесъл парите в Централния комитет за купуване на оръжие“, пише Савов.

Иваница Данчев

Презумпцията, вероятно била, в суматохата около въстанието на кредиторите да не им е до пари, а след успеха да се намери някакъв изход. Пренесли стоката в Румъния, продали я за 13 000 лв., с които закупили пушки. Наетите да ги прекарат през Дунав лодкари, обаче се уплашили и не пожелали да тръгнат. Затова скрили пушките там, а по-късно с тях се въоръжили четниците на Христо Ботев, сред които Данчев и Цветков. При Милин Камък двамата, в различни дни, са заловени и, впоследствие, съдени. Първият е изпратен на заточение в Мала Азия, вторият – във Видинския затвор. Там дочаква свободата, донесла му още по-нерадостна съдба. За нея другарят на Мито – Стефанаки Савов пише: „След като биде освободен от затвора, той се върна във Враца уж да се наслаждава и той на свободата, обаче не биде за дълго. Яви се Младен Скачоков, от когото беше взета част от лойта и пастърмата, закарани в Румъния. Даде го в съд, осъди го и понеже никой не се погрижи да се съберат пари и изплати този дълг, продаде му се къщата и той остана на улицата. Това, разбира се, го дотолкова огорчи и повлия много зле върху него, поболя се и почина… Така свърши Мито, който даде всичко за България“.
Поборникът без късмет умира на 15 май 1881 г. във Враца, сам, беден, забравен от всички.

Към Иваница Данчев съдбата е по-благосклонна. След Освобождението става съдия и работи в Тутракан, Шумен, Варна. Умира на 1 октомври 1912 г.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук