ВЯРА, ИСТОРИЯ И ПРИРОДА СЪБИРА ПОГАНОВСКИЯ МАНАСТИР

ОТТУК ИДВА ЧУДОТВОРНАТА ДВУСТРАННА ИКОНА „ СВ. БОГОРОДИЦА КАТАФИГИ”, НАМИРАЩА СЕ ДНЕС В КРИПТАТА НА ХРАМ „СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”

контакти

Красиво кътче близо до границата със Сърбия и техния Димитровград е ждрелото на Ерма река. Там на около 15 км. от града се намира манастирът „Св. Йоан Богослов”, известен и като Погановски, по името на близко село. Разстоянието от София до него е около 80 км. и се минава за час и половина. Изключително живописни са последните километри – по ръба на скали, през тунели, с виеща се от едната страна река. Впечатлява и самата обител, разположена на равно, но с обградена от стръмни, почти отвесни скали.   

Точната година в която е започнало строителството на православния храм не се знае. По изрязаните имена в три камъка, зазидани в западната стена, са издълбани имената на патрона Йоан Богослов, Константин и Елена, което дава на някои основание да смятат, за първи ктитор Константин, внук на войводата Десимир. Има и друго виждане, че строителството започва през 1395 г. Велбъждкият деспот Константин Деян /Деянович/ Драгаш. След смъртта му в битката при Ровине, същата година, строежа продължава дъщеря му Елена, жена на византийския император Мануил II Палеолог, завършила като монахиня Хипомена. Зографисването на църквата обаче приключва едва в 1499 година, за което говори надпис над входната порта. Майстори на фреските, смятани за истински шедьоври са иконописци от България, според едни предположения, според други – от Гърция.

Това е, накратко, старата история на „Св. Йоан Богослов”. В по-новата манастирът е в пределите на България от юли 1879 до ноември 1920 г., когато по силата на Ньойския мирен договор влиза в територията на съседното кралство и е подчинен на Сръбската православна църква. Така е и днес.  Което не пречи, с либерализирането на двустранните връзки, българските туристи да са, едва ли не повече от сръбските. И има защо.

Обителта, която днес е мъжки манастир, по невероятен начин съчетава красотата на природата с усещането за досег с историята и същината на православието, запазена през вековете. Тя гледа през очите на иконите, запечатана е в прекрасните стенописи, архитектурата, дори тишината и уединението на верската твърдина.

„Св. Йоан Богослов” е от богато украсените манастири. Стенописите заемат площ повече от 360 квадратни метра. Тук се е намирала една от най-хубавите икони от онова време – Двустранната икона от Поганово. На едната й страна е изобразена Пресв. Богородица Катафиги /Убежище/ с Йоан Богослов, на другата – Чудото в Латомския манастир. Предполага се, че иконота е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин, съпруга на Йован Углеша – Елена. През 1917 година светинята, заедно с иконостас от 1622 г., е пренесена в България. Днес може да се види в криптата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.

Сегашният иконостас в манастирската църква е резбован по късно от местни зографи, чийто имена са останали неизвестни. Около него са наредени множество големи икони на светци, а над тях – до самия купол са изписани сцени от живота и страданията на Божия син. В купола отново е Иисус – с пророците, под тях евангелистите, а по сводовете са представени празниците Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. По-долу отново има сцени от Страстите Христови – в пояс, започващ с Тайната вечеря, Измиване на нозете, Поругание, Носене на кръста и завършващ със Слагане в гроба. Цикълът започва на южната страна на олтара и, след като обикаля църквата, стига северната страна. Под пояса са наредени кръгли образи на мъченици, т. нар. медальони, а под тях – в цял ръст редица светци, повечето монаси и пустинници, които държат отворени свитъци с написани по тях поучения. По известни сред тях са Иван Рилски, Йоаким Сарандапорски, Сава и  Симеон Сръбски.

Интересен сред църковните стенописи е малък детайл в Разпятието от Христовите Страсти – рицарско знаме на копието на римски центурион. Този чисто западен мотив се среща в италианските разпятия през ХIII век, но на Балканите тази се смята за първата му поява. Към композициите с италианско влияние изследователи отнасят също така Предателството на Юда, Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст и Изворът на премъдростта на Св. Григорий Благослов, шлемовете на някои войници и правоъгълните щитове.

Необичайно явление в дотогавашната иконописна традиция обаче е изображението на персонажи в Предателството на Юда и Отвличането на Петър с мустаци, без брада, считано за варварска мода и, очевидно – местно влияние.

Самата църква е в средата на манастирския двор. Постройката не е величествена, следва византийските църковно-архитектурни традиции, но и се отличава с оживените си форми. Внушението е на топлота, близост, почит и преклонение, присъщи за  старото православие. Чувството не е загубено и днес, въпреки пристройките от по-ново време към църквата и в двора.

То може да се усети още по-силно с присъствие на някое от богослуженията. Утрените са всеки ден от 5 часа, Вечерните – от 17. Литургии се отслужват в четвъртък и събота около 7 часа, като продължение на утринната служба. В неделя и по празници са от 8 часа. Свещи могат да се купят с български пари. Също икони, брошури, жития, манастирски мед. В родна валута монасите връщат и ресто.

Манастирът „Св. Йоан Богослов“ е под защита на държавата от 1949 г., а от 1979-а вписан в листата на ЮНЕСКО за световните културни наследства, като ценност от особено значение.

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук