ОТТУК ИДВА ЧУДОТВОРНАТА ДВУСТРАННА ИКОНА „ СВ. БОГОРОДИЦА КАТАФИГИ”, НАМИРАЩА СЕ ДНЕС В КРИПТАТА НА ХРАМ „СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”
Красиво кътче близо до границата със Сърбия и техния Димитровград е ждрелото на Ерма река. Там на около 15 км. от града се намира манастирът „Св. Йоан Богослов”, известен и като Погановски, по името на близко село. Разстоянието от София до него е около 80 км. и се минава за час и половина. Изключително живописни са последните километри – по ръба на скали, през тунели, с виеща се от едната страна река. Впечатлява и самата обител, разположена на равно, но с обградена от стръмни, почти отвесни скали.
Точната година в която е започнало строителството на православния храм не се знае. По изрязаните имена в три камъка, зазидани в западната стена, са издълбани имената на патрона Йоан Богослов, Константин и Елена, което дава на някои основание да смятат, за първи ктитор Константин, внук на войводата Десимир. Има и друго виждане, че строителството започва през 1395 г. Велбъждкият деспот Константин Деян /Деянович/ Драгаш. След смъртта му в битката при Ровине, същата година, строежа продължава дъщеря му Елена, жена на византийския император Мануил II Палеолог, завършила като монахиня Хипомена. Зографисването на църквата обаче приключва едва в 1499 година, за което говори надпис над входната порта. Майстори на фреските, смятани за истински шедьоври са иконописци от България, според едни предположения, според други – от Гърция.
Това е, накратко, старата история на „Св. Йоан Богослов”. В по-новата манастирът е в пределите на България от юли 1879 до ноември 1920 г., когато по силата на Ньойския мирен договор влиза в територията на съседното кралство и е подчинен на Сръбската православна църква. Така е и днес. Което не пречи, с либерализирането на двустранните връзки, българските туристи да са, едва ли не повече от сръбските. И има защо.
Обителта, която днес е мъжки манастир, по невероятен начин съчетава красотата на природата с усещането за досег с историята и същината на православието, запазена през вековете. Тя гледа през очите на иконите, запечатана е в прекрасните стенописи, архитектурата, дори тишината и уединението на верската твърдина.
„Св. Йоан Богослов” е от богато украсените манастири. Стенописите заемат площ повече от 360 квадратни метра. Тук се е намирала една от най-хубавите икони от онова време – Двустранната икона от Поганово. На едната й страна е изобразена Пресв. Богородица Катафиги /Убежище/ с Йоан Богослов, на другата – Чудото в Латомския манастир. Предполага се, че иконота е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин, съпруга на Йован Углеша – Елена. През 1917 година светинята, заедно с иконостас от 1622 г., е пренесена в България. Днес може да се види в криптата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.
Сегашният иконостас в манастирската църква е резбован по късно от местни зографи, чийто имена са останали неизвестни. Около него са наредени множество големи икони на светци, а над тях – до самия купол са изписани сцени от живота и страданията на Божия син. В купола отново е Иисус – с пророците, под тях евангелистите, а по сводовете са представени празниците Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. По-долу отново има сцени от Страстите Христови – в пояс, започващ с Тайната вечеря, Измиване на нозете, Поругание, Носене на кръста и завършващ със Слагане в гроба. Цикълът започва на южната страна на олтара и, след като обикаля църквата, стига северната страна. Под пояса са наредени кръгли образи на мъченици, т. нар. медальони, а под тях – в цял ръст редица светци, повечето монаси и пустинници, които държат отворени свитъци с написани по тях поучения. По известни сред тях са Иван Рилски, Йоаким Сарандапорски, Сава и Симеон Сръбски.
Интересен сред църковните стенописи е малък детайл в Разпятието от Христовите Страсти – рицарско знаме на копието на римски центурион. Този чисто западен мотив се среща в италианските разпятия през ХIII век, но на Балканите тази се смята за първата му поява. Към композициите с италианско влияние изследователи отнасят също така Предателството на Юда, Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст и Изворът на премъдростта на Св. Григорий Благослов, шлемовете на някои войници и правоъгълните щитове.
Необичайно явление в дотогавашната иконописна традиция обаче е изображението на персонажи в Предателството на Юда и Отвличането на Петър с мустаци, без брада, считано за варварска мода и, очевидно – местно влияние.
Самата църква е в средата на манастирския двор. Постройката не е величествена, следва византийските църковно-архитектурни традиции, но и се отличава с оживените си форми. Внушението е на топлота, близост, почит и преклонение, присъщи за старото православие. Чувството не е загубено и днес, въпреки пристройките от по-ново време към църквата и в двора.
То може да се усети още по-силно с присъствие на някое от богослуженията. Утрените са всеки ден от 5 часа, Вечерните – от 17. Литургии се отслужват в четвъртък и събота около 7 часа, като продължение на утринната служба. В неделя и по празници са от 8 часа. Свещи могат да се купят с български пари. Също икони, брошури, жития, манастирски мед. В родна валута монасите връщат и ресто.
Манастирът „Св. Йоан Богослов“ е под защита на държавата от 1949 г., а от 1979-а вписан в листата на ЮНЕСКО за световните културни наследства, като ценност от особено значение.