ВУЛКАНЦИ ПОРАЖЕНИЕ НЕ ПОЗНАВАТ

Традиционен празник събра преди дни в прочутия, някога, ресторант „Гъбата” ветерани от Циментовия завод „Вулкан”. 119 бивши работници и специалисти си спомниха моменти от миналото славно време. И пак си казаха, като тогава: Вулканци поражение не познават!

Мнозина се придвижваха трудно, но зърнеха ли стари познати, забързваха крачка, радостно се прегръщаха. Сред тях бе и земеделският ареднатор Митю Вълчев, започнал като механик на циментовите мелници, през 1964 г., продължил в завода до 1989-а.

Стартирал бизнес след промените, Вълчев подпомага много пенсионери. Тук не сдържа сълзите си. Прикани и колегите да почетат тези, които вече не са сред тях. Споменът натъжи присъстващите, но пък други спомени го разсеяха. Нали срещата бе и за радост!DSCN0024

Масите за миг се опразниха, когато музиката засвири и Любомир Байлов, бивш зам.-директор по производствената част, прикани всички на хорото. Дори 98-годишният Здравко Иванов се хвана до другите. Краката на някогашния знаменит пекар на цимента, получил безброй отличия за труда си, не издържаха на темпото, но гласът не го подведе. Обичам ви всички, близки мои, приятели мои, провикна се ветеранът.

Да бъде с някогашните колеги, от Враца пристигна 69-годишният Васил Лилов. За съжаление, той не откри старите приятели. Няма ги моите хора. Е, все пак, животът продължава, мъдро и със скръб промълви той.

В завода постъпих като невръстно девойче от училищната скамейка.  Тук срещнах мъжа на живота си Христо Чиков, водещ специалист по поддръжката на  циментовото производство. Сега не е между живите, разплаква се Стоянка Чикова, някогашна кранистка. Но добави: „От  него имам две прекрасни дъщери, трима внуци и един правнук“.

Словоохотлив излезе 83-годишнят Коста Баев, чийто трудов стаж преминал в завода като Андрейко, когато започвах работа тук, всички искахме да се равняваме с дядо ти, чието име носиш. Той бе бригадир, арматурист, прочу се в цялата страна. Когато разбрахме за внезапната му смърт, нямаше човек, който да не съжалява за загубата, обръща се бай Коста към мен.

Ветераните продължиха със спомените от миналото. В края на тържеството Митю Вълчев тържествено обеща: „Вуканци, да не падаме духом! Ще се срещнем и догодина! 10 овце курбан за празника обещавам!

…А като поздрав, сякаш, от небето се изви ято птици над хората с посребрени коси – да направи мига още по-хубав.

baner-wid

Ban-OD

 

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук