От Античността към Средновековието води историята на крепостта
Гледали сте, вероятно, рекламата на крепостта Вишеград в телевизионната рубрика „България – открий и сподели“. Кратко историята й в клипа разказва проф. Николай Овчаров, познат най-вече с изследванията в тракийския скален град Перперикон. Но в Източните Родопи освен Перперикон има и много други забележителности. Една от тях е твърдината Вишеград, над Кърджали. Намира се на малко повече от 5 км. от града и до нея се стига лесно. От Кърджали се поема в посока Момчилград. След 3 км. се отбива вдясно към село Глухар и когато се стигне разклона на шосето от/към кв. „Гледка“ се свива вляво към село Вишеград. Влиза се в селото и се продължава направо – до края му. На 200 – 300 метра от последните къщи са руините на крепостта. Колата може да се остави съвсем близо до тях, мястото е просторно и равно. Не правете грешката да се доверявате на GPS-а, ще ви отведе до село Островица, което е под крепостта и трябва да се върнете обратно, както направихме ние.
Разходката до Вишеград може да е приятно изживяване и досег до миналото, в някой от почивните дни, особено ако се съчетае с посещения на Историческия музей в града, манастирът „Св. Йоан Предтеча“ в квартал „Веселчане“, енорийската църква „Св. Георги Победоносец“ в центъра или друга забележителност. А тъй като маршрутът не отнема много време, ще останат минути и за разходка, с кафе в някое от многобройните заведения. Кърджали е жив, развиващ се град и изненадва приятно, ако човек от дълго време не го е посещавал.
Но да се върнем на Вишеград, крепостта, чиято история започва от античността и навлиза в средновековието. От мощните, някога, стени днес са останали само частично оцелели зидове, но и те напомнят за времената, когато твърдината непоклатимо е стояла на стража над реката.
Най-ранните, открити тук артефакти – камъни за мелене на зърно, фрагменти от глинени съдове, остатъци от оръдия на труда и оръжия са от времето на прехода между бронзовата и желязната епоха. По това време тук е съществувало укрепление, в което, при нападение да се приютяват хората от близки селища, каквито несъмнено е имало край реката.
Средновековната крепост е издигната върху неговите останки в периода между 12 и 13 век. Охранявала е разклонение на пътя от Адрианопол /днешен Одрин/ до Филипопол /Пловдив/ към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Допуска се, че е била резиденция на управителя на византийската тема /военно-административна област/ Ахридос, създадена с грамота на император Алексий III Ангел през 1198 година. По това време по стръмните върхове на Родопите се появяват и други крепости като Мнеакос /Моняк/, Устра, Ефраим, Кривус, Патмос, както и много безименни стражеви укрепления. Няколко години по-късно оттук минава пътят на отряд от IV-я Кръстоносен поход, воден от маршал Жофруа дьо Вилардуен. Според исторически сведения, недалеч от Вишеград, на другия бряг на Арда, под стените на Мнеакос към който има пряка видимост, е избран вторият император на Латинската империя – Анри, след като станало ясно, че брат му Балдуин /Бодуен/, пленен от войниците на цар Калоян, е намерил смъртта си в Търново. По това време Вишеград, както и областта Ахридос, са в пределите на българската държава и остават там до 40-те години на XIII век, когато, след цар Иван Асен II, са предадени без бой на Византия. По-късно, през 1254-1255 г. цар Михаил Асен, наистина, прави опит да си възвърне Източните Родопи, войската му превзема няколко крепости, включително Перперикон, но много скоро отново ги губи.
Вишеград не е била голяма твърдина, заемала е площ по-малко от декар, показват останките. Южната стена е с дължина 75 метра. Имало е две вътрешни правоъгълни кули – едната в източния край на твърдината, другата в средата на южната стена. В западната половина на северната стена е запазена външна каменна стълба. Въпреки стръмния скален склон, на който е разположена крепостта, в северната част е била изградена още една стена, с която фортификацията е завършена.
КОРЕНИ
Изказани са основателни предположения, че корените на днешния град Кърджали тръгват именно в крепостта Вишеград, която може да се свърже с града, с обширен некропол, върху малка част от който е построен Кърджалийският манастир, с крепостни стени и черква „Свети Йоан Предтеча“, открит от старши научен сътрудник, кандидат на историческите науки Екатерина Манова през 1962 година. По темата пише и проф. д-р Стамен Михайлов от Българската академия на науките.
СЪВРЕМИЕ
Макар че крепостта Вишеград е интересен за туристите исторически обект и, поради лесния достъп, място, което би привличало много повече хора от сега, за социализацията му не е направено много. Като се изключи рекламата с проф. Овчаров, която, със сигурност, коства немалко средства, друго нищо не е направено. На обекта няма дори информационно табло, от което посетителите биха могли да научат нещо повече за твърдината и историята й. И, за съжаление, така е не само тук…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
