Вицешампионът на Европа Микяй Наим: Медалът е стъпало към по-големи върхове

Посвещавам отличието на новородения ми син Артур, споделя възпитаникът на СКБ „Димитровград“

контакти

Микяй Наим е на 25 години и е роден в Димитровград, където от малък е в залата по борба, покрай баща си и треньор Салим Салим. Преди дни състезателят постигна най-големия си успех в кариерата – завоюва сребърен медал при мъжете на Европейското първенство по борба в Загреб (Хърватия). Направи го при дебюта си в категория до 65 кг на свободния стил. До този момент представителят на димитровградската борцова школа е постигнал сребърен медал на световно първенство, три сребърни и три бронзови на европейски първенства, носител на златния пояс „Дан Колов“ от 2021 г…, многократен шампион на България в различните възрастови групи.

  • Микяй, честито за медала! Мина ли вече адреналинът от срещата в Загреб?
  • Благодаря! Адреналинът мина, но след като се прибрах в родния Димитровград, получих много поздравления и ми стана още по-приятно. Това е голямо удоволствие
    Микяй с новородения си син Артур

    за мен. Посвещавам медала на новородения ми син, който се появи на бял свят преди 40 дни. Малкият ми даде стимул и сила за европейското първенство и ни радва със съпругата ми Ясмин и цялото семейство.

  • Какво бе чувството, когато след полуфинала разбра, че ще си на призовата стълбичка на шампионата?
  • Много вълнуващо беше и получих голямо облекчение, защото се състезавах в нова категория. Всеки един противник беше непознат. За първи път се борих с тях и го правих с голямо вълнение. Мнозина не очакваха от мен да взема медал, тъй като за известно време имах спад, до голяма степен заради свалянето на килограми, за долната категория. Доказах и на тях, и на себе си, че мога да се боря на световно ниво и да съм в петицата към момента. Живот и здраве, ще дойде световното първенство, ще видим тогава.
  • Ти самият беше ли изненадан от себе си?
  • Чувствах се много добре на европейския шампионат в Загреб. Бях във форма. Направихме много добър лагер в Азербайджан. Подготовката бе чудесна в олимпийския им център в Баку, със състезатели, част от които медалисти на европейски, световни първенства и олимпиади. Сред такива хора няма как да не дадеш всичко от себе си на тренировките.
  • Спомена, че си вече в по-горна категория. Не ти ли беше малко трудно?
  • Бях две категории по-надолу. Борих се при 57-килограмовите – олимпийска категория. Има и една междинна – 61 кг, която не е олимпийска. Следващата, в която съм в момента, е 65 кг – също олимпийска. Мисля, че това е моята категория. Първоначално бе малко тежко. Имах година, което не е много време, за да свикна с тези килограми. Направих два-три турнира, като подготовка за европейското в Загреб, където показах, че това е моята категория.
Микяй Наим със сребърния медал на европейското в Загреб
  • Беше безапелационен до полуфинала. На финала отстъпи от арменеца Теванян. Къде виждаш причината?
  • Представителят на Армения никак не е случаен. Той е световен шампион за 2020 г., участник на олимпиадата в Токио, медалист от европейски и световни първенства, титулуван в тази категория. Разбира се, в борбата стават обрати, които зависят най-вече от моментната форма. Това ми бе първо състезание на голямо първенство , при 65-килограмовите. Този медал ми даде страшен скок, че мога да продължа успешно напред. Той е стъпало към по-големи върхове – световно първенство и черешката на тортата в нашия спорт – олимпийските игри.
Микяй с баща си и треньор Салим и брат си Денис, който също тръгва по шампионските стъпки на батко си (отдясно наляво)
  • Какво предстои в спортния календар?
  • Скоро ще се проведе Държавен личен и отборен шампионат, след това ранкинг турнири в Киргизстан… Най-важното, засега, е Световното първенство, през септември в Белград, Сърбия.
  • На това световно ще се раздават квоти за олимпиадата догодина, нали?
  • Да, точно така. До пето място на световното ще се вземат лицензи за лятната олимпиадата, догодина в Париж.
Преди тренировка в димитровградската борцова зала
  • Каква е атмосферата в спортен клуб по борба „Димитровград“ след завръщането ти от Загреб?
  • Преди три дни се прибрах на родна земя. Още на следващия ден бях в залата. Всички са много развълнувани, поздравяват ме за успеха ми. Радвам се, че той е пример за подрастващите. Специално в залата, нямах възможност да следвам такъв пример, когато се основаваше отборът. На състезанията обаче и лагерите черпих стимул от борци, като Радослав Великов, Кирил Терзиев, Серафим Бързаков и много други.
  • Какво още искаш да допълниш?
  • Искам да благодаря на всички, които ме подкрепят – на клуба, на президента му Георги Петров, на баща ми и треньор Салим Салим, на Община Димитровград, на Българската федерация по борба… Благодаря на близките си и на хората в залата, че са вярвали в мен и продължават да го правят.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук