Посвещавам отличието на новородения ми син Артур, споделя възпитаникът на СКБ „Димитровград“
Микяй Наим е на 25 години и е роден в Димитровград, където от малък е в залата по борба, покрай баща си и треньор Салим Салим. Преди дни състезателят постигна най-големия си успех в кариерата – завоюва сребърен медал при мъжете на Европейското първенство по борба в Загреб (Хърватия). Направи го при дебюта си в категория до 65 кг на свободния стил. До този момент представителят на димитровградската борцова школа е постигнал сребърен медал на световно първенство, три сребърни и три бронзови на европейски първенства, носител на златния пояс „Дан Колов“ от 2021 г…, многократен шампион на България в различните възрастови групи.
- Микяй, честито за медала! Мина ли вече адреналинът от срещата в Загреб?
- Благодаря! Адреналинът мина, но след като се прибрах в родния Димитровград, получих много поздравления и ми стана още по-приятно. Това е голямо удоволствие
за мен. Посвещавам медала на новородения ми син, който се появи на бял свят преди 40 дни. Малкият ми даде стимул и сила за европейското първенство и ни радва със съпругата ми Ясмин и цялото семейство.
- Какво бе чувството, когато след полуфинала разбра, че ще си на призовата стълбичка на шампионата?
- Много вълнуващо беше и получих голямо облекчение, защото се състезавах в нова категория. Всеки един противник беше непознат. За първи път се борих с тях и го правих с голямо вълнение. Мнозина не очакваха от мен да взема медал, тъй като за известно време имах спад, до голяма степен заради свалянето на килограми, за долната категория. Доказах и на тях, и на себе си, че мога да се боря на световно ниво и да съм в петицата към момента. Живот и здраве, ще дойде световното първенство, ще видим тогава.
- Ти самият беше ли изненадан от себе си?
- Чувствах се много добре на европейския шампионат в Загреб. Бях във форма. Направихме много добър лагер в Азербайджан. Подготовката бе чудесна в олимпийския им център в Баку, със състезатели, част от които медалисти на европейски, световни първенства и олимпиади. Сред такива хора няма как да не дадеш всичко от себе си на тренировките.
- Спомена, че си вече в по-горна категория. Не ти ли беше малко трудно?
- Бях две категории по-надолу. Борих се при 57-килограмовите – олимпийска категория. Има и една междинна – 61 кг, която не е олимпийска. Следващата, в която съм в момента, е 65 кг – също олимпийска. Мисля, че това е моята категория. Първоначално бе малко тежко. Имах година, което не е много време, за да свикна с тези килограми. Направих два-три турнира, като подготовка за европейското в Загреб, където показах, че това е моята категория.
- Беше безапелационен до полуфинала. На финала отстъпи от арменеца Теванян. Къде виждаш причината?
- Представителят на Армения никак не е случаен. Той е световен шампион за 2020 г., участник на олимпиадата в Токио, медалист от европейски и световни първенства, титулуван в тази категория. Разбира се, в борбата стават обрати, които зависят най-вече от моментната форма. Това ми бе първо състезание на голямо първенство , при 65-килограмовите. Този медал ми даде страшен скок, че мога да продължа успешно напред. Той е стъпало към по-големи върхове – световно първенство и черешката на тортата в нашия спорт – олимпийските игри.
- Какво предстои в спортния календар?
- Скоро ще се проведе Държавен личен и отборен шампионат, след това ранкинг турнири в Киргизстан… Най-важното, засега, е Световното първенство, през септември в Белград, Сърбия.
- На това световно ще се раздават квоти за олимпиадата догодина, нали?
- Да, точно така. До пето място на световното ще се вземат лицензи за лятната олимпиадата, догодина в Париж.
- Каква е атмосферата в спортен клуб по борба „Димитровград“ след завръщането ти от Загреб?
- Преди три дни се прибрах на родна земя. Още на следващия ден бях в залата. Всички са много развълнувани, поздравяват ме за успеха ми. Радвам се, че той е пример за подрастващите. Специално в залата, нямах възможност да следвам такъв пример, когато се основаваше отборът. На състезанията обаче и лагерите черпих стимул от борци, като Радослав Великов, Кирил Терзиев, Серафим Бързаков и много други.
- Какво още искаш да допълниш?
- Искам да благодаря на всички, които ме подкрепят – на клуба, на президента му Георги Петров, на баща ми и треньор Салим Салим, на Община Димитровград, на Българската федерация по борба… Благодаря на близките си и на хората в залата, че са вярвали в мен и продължават да го правят.