ВАСИЛЬОВДЕН – СУРВА, СУРВА ГОДИНА

контакти

Сурва, сурва година, весела година, пеят сурвакарите на Васильовден. Думата „сурва” има стар корен и се свързва със сила и мощ. Тя се употребява като символ на силна и плодородна година – Догодина до амина, както се казва.

На празника основният обичай, изпълняван навсякъде по българските територии, се нарича сурвакане. Той се състои в обредното обхождане на махали и квартали от малки момчета или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, потупвайки ги по гърба със сурвачки за здраве и плодородие. Домакините от своя страна ги даряват с краваи, сушени плодове, лакомства, дребни пари.

На 1 януари Православната църква отбелязва паметта на Свети Василий Велики. Оттам идва наименованието на празника, когато се чества и Обрезание Господне. Свети Василий бил архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов.

Като начало на новата календарна година, Васильовден се свързва с гадания за здраве, благополучие, плодородие и др. Според една от традиционните практики, в огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на членове от семейството. Вярва се, че която подскочи и се разпука в огнището – този човек ще бъде здрав през годината. Според друга традиция – отново край огнището се нареждат 12 люспи от лук, символизиращи месеците. В тях се насипва сол и се оставят да престоят до сутринта. В която люспа солта се е стопила – този месец ще бъде дъждовен. Широкоразпространени са също брачните гадания.

На Васильовден празнуват хората, носещи имена Васил, Василка, Васко, Васка, Васа, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Веска и сродни. 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук