Български професор разкрива китайския модел на развитие

„Китайският модел и съвременното цивилизационно развитие“. Лекция по темата представи проф. Марин Русев в Профилирана езикова гимназия „Проф. д-р Иван Богоров“ в Димитровград.

Лекторът е председател на Асоциацията професионалните географи и регионалисти и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Преди няколко години той заминава за Китай със свой приятел доцент, по професионална линия. Представяме ви разказа му в следващите редове, част от лекцията.

Като отидох в Китай, забелязах, че десетилетия наред съм преподавал не много вярна информация за тази държава. Става въпрос за феномен на бърза периодична промяна на щампи и идеологеми, с които сме свикнали. Сред тях – че ядат по шепа ориз на ден, разстрелват престъпници по площади и стадиони, че забраняват раждаемостта. В определен момент са били верни, но китайците много бързо се нагаждат в света.

Бяхме в Худжоу – един не много голям град, с население от 7 милиона души, отидохме и до столицата Пекин. Първото ни качване в автобус бе запомнящо се, защото при спирането се озовахме до шофьора и започнахме да сипем цветущи изрази. Забелязахме, че другите през това време се държат и ни бе изяснено защо стана така. Автобусите са подобни на тези, с които в София се хвалят, че направили сделката на века, защото ги купили евтино и изгодно, но се оказва, че китайците са се отървали от тях, тъй като са въвели друга технология. Спирачка автобусът няма, а белязка на 200 метра от спирката, преди която шофьорът включва динамо, което е причина автобусът рязко да забави скоростта си. Изчислено е, че динамото ще работи 30-40 секунди, през което време пълни батерии с ток. Те дават възможност първите 100-200 метра движението да е с електричество, без да има първа, втора, трета… Така няма пушилки, а и се спестява гориво.

Идеята ми не е да хваля Китай, а да покажа, че китайците са изключително прагматични. Те произвеждат половината от електромобилите в света. Всяка година увеличават с по 7-8 тона производството на чугун и стомана. За сравнение, в най-върховите си моменти, България е произвеждала около 3 млн. тона стомана. От 3 години са изпреварили САЩ по обем на световния брутен продукт  и произвеждат 1/5 от него… Предполагам, че китайската мода ще отшуми, както е ставало с други силни държави, в исторически план. Личното ми предположение е, че дори да стане, ще достигнат до 1/3 от брутния продукт, преди да се появи нов лидер.

Зад „китайската радост“, ако можем така да я наречем – 10 химикалки за лев, се крие нещо много опасно за целия свят. Химикалът струва 10 ст., но ако премахнем от сумата печалбата на търговците по веригата, както и вложеното като материали, ще излезе, че себестойността на труда е 1-2 ст. Заради подобна „радост“ мой близък си загуби работата в завод за производство на химикали, какъвто имаше в Бургас.

Една малка страна, като нашата, не може да победи такова явление, което очевидно – ще ни влияе силно още дълго. Трябва да се опитаме да предвидим в каква посока вървят нещата, за да се приспособим. Ако са умни – малките нации се приспособяват, ако не са умни – се подчиняват. Трябва добре да познаваме Китай и да комуникираме с него без посредници. Тук става въпрос не само за производство, а за културен феномен.

Срещнахме се с българин от тополовградско село, който от 10 години живее и работи в Китай. Постигнал е невероятен, за чужденец, успех, защото води рубрика по китайското национално радио. Той казва, че изключително трудно можеш да разпознаеш кой китаец е богат и кой – беден. Имаш няколко секунди, ако го видиш да слиза от луксозен автомобил и някой му отваря вратата, да разбереш, че разполага с повече средства. Момент след това, облечен с дънки и маратонки, се слива с другите. Няма яки момчета около него, защото човекът знае, че няма опасности и бизнесът му е гарантиран. Попитах го дали китайците изпитват завист, виждайки някой забогатял съмнително бързо. Според него, няма икономическа завист. Когато видят или разберат, че някой до тях е богат, единственото, което си помислят е, че и те искат да станат богати, нищо друго. Тежко и горко на света, когато се изправил срещу нация, при която всеки иска да стане много повече отколкото е днес и да настигне другия. Такова е налагащото се мнение.

При китайците не се забелязва стремеж да се връщат към старото. Те вече са се научили, че имането, стопанството, трупането на блага е висша цел. Наясно са, че могат да задържат такива неща, ако нямат много деца /както показва и статистиката/. Това означава, че те вече преминават към другия тип възпроизводство и то чрез собствени идеи, а не натрапени, като в предишни периоди.

Лекцията, вижте в следващото видео, на ТВ – Димитровград

Публикувахте от Росен Тодоров Тодоров в Сряда, 5 юни 2019 г.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук