[quote]НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ ДА НИ ПРИЕМАТ ЗА ЧУЖДИ, КАЗВАТ АНТОНИНА И ГОСПОДИН МЪНЕВИ[/quote]
Семейство Мъневи от Димитровград заминава за Англия през 1999 г. Сега Антонина e мениджър в консултантска фирма. Господин развива собствен бизнес. Никога не се срамуват да се нарекат българи. Напротив, гордеят се с това. Нещо повече, Тони по всякакъв начин се стреми да предизвика у колегите си интерес към родината й. Прави го, напоследък с игра. Всеки уикенд четиримата мъже, които ръководи, трябва да намират по нещо за България в интернет. Тя пък търси непознати неща за Англия. В понеделник, на оперативката, споделят кой от какво е впечатлен. Така в разговори разкривам душата на страната ни, казва димитровградчанката. Ето и разказът й, от първо лице:
Изнесохме се от България, с Динко, преди близо 17 години. Две години по-късно взехме и 8-годишната ни дъщеря Йоана. Това не беше първото ни отиване в Англия. Преди това работихме 6 месеца там, през 1991 г. Имаше начин да останем тогава, но аз исках да се върнем и да градим светло, както се казва, бъдеще в Димитровград.
Обаче илюзиите скоро започнаха да се разпръскват, а финансовото бреме – да ни мачка. Работех на едно, две, три места, мъжът ми беше инженер в „Неохим”, получаваше добри пари. Въпреки това, трябваше да пестя 3 месеца за ботуши на детето ни, които отидоха „на кино”, защото то се разболя и ги дадохме за лекарства. На 30 години един човек се принуждава да сломи гордостта си, да каже на родителите – дайте, въпреки че е учил, работил. Не загубих вяра напълно, но Динко започна да я губи тотално. Каза ми: Не виждам бъдеще тук. Ако продължаваме така, ще се смачкаме, мечтите ни ще пропаднат. Имах идея да направя езиков център в порутен обект под т. нар. тунели в центъра на Димитровград. Оказа се невъзможно. Единственият начин да се осъществи беше с протекцията на политическа партия. Не го приех. Убедих се, че малкият бизнес няма шанс в такова време. Може би, това бе и капката, която преля чашата. Принудихме се да заминем. Още ми е мъчно, че трябваше да изкривим пътя и мечтите си, но не искахме да стоим и да чакаме пълното им сломяване.
[pullquote_right]През 1999 г. нямаше на Острова български общества, нямаше информация и лесен достъп до интернет[/pullquote_right]
Когато отидохме през 1999 г. на Острова, нямаше български общества, нямаше информация и лесен достъп до интернет. Сблъскахме с неща, за които никой не ни бе подготвил. Установилите се там сънародници подаваха лъжлива информация – да заблудят новите пристигнали. Важно е Вуте да е зле, не аз да съм добре, както се казва.
Отидохме умишлено в селцето Хорам, Южна Англия, Източен Съсекс. Единствените българи на село. Не искахме космополитния Лондон, за да не загинат там всички хубави неща, към които сме се стремели. Искахме спокоен живот, уютен дом, сплотено семейство. Това са важните за нас ценности. Не богатства, коли, а стойността на живота. Решихме да се интегрираме в английското общество, не да се държим като имигранти. Не позволяваме да ни приемат като чужди, защото и те са дошли отнякъде. Постигнахме го, според мъжа ми и дъщеря ми. За мен страната в която живеем си остава чужда, но ако се наложи отново да вземем решение за заминаване, няма да е по-различно. Системата там – медицинска, охранителна, отчетна, бизнес, ти дава сигурност.
Съпругът ми се интересуваше от озеленяване в България. В Англия го превърна в бизнес, отвори фирма за поддръжка на градини и имения. Клиентите му са сред най-заможните в района. Започна с малки обяви, от уста на уста. Никога не се е срамувал, че е българин. Пред вас стои най-доброто българско, обясняваше на хората той. Неговият английски не е на най-високо ниво, но всичките му клиенти са научили български думи, за да могат да го разбират. За мен беше малко по-трудно. Работих като секретарка в счетоводна кантора. Започнах да уча счетоводство, после станах данъчен консултант, какъвто съм вече 10 години. В момента завеждам регионалния офис на Simmons Gainsford LLP в Съсекс.
[pullquote_left]Българка си и винаги ще бъдеш! Попитай съучениците си кой има две култури, кой владее два езика?[/pullquote_left]
Йоана завърши университет за биомедицински науки „Линкълн“. Заради висок успех, премина направо на докторат, но не хареса темите и реши да си направи своя. Избра нещо за стволови клетки. Оказа се оригинално, но заяви, че не е за нея, заради лабораторната работа, която е засекретена и не може с никой да я коментира. В момента работи за фармацевтична компания, като специалист по диабета и шофира по 5000 км. на месец.
Дъщеря ни мина през много трудности в училище. Когато беше на 9 години, един ден се върна и заяви, че не иска да ходи повече. Казвали й българска маймуна. На единственото чужденче в английската среда! Обясних й: Ти си българка и винаги ще бъдеш българка. Ти носиш българската култура в себе си и българския език. Ти си тук и в момента поемаш английската култура и английския език. Иди утре на училище и питай съучениците си: Кой от вас има две култури и два езика?! Горкото дете ме слуша, скляпа, плака…
На следващия ден се връща от училище горда: Мамо, казах им го, но поисках да изляза пред дъската. Аз съм българка, аз имам българска култура, която е много стара… Кой от вас има две култури, попитах? Мълчаха… Въпреки че е от много малка там, Йоана говори български без акцент. Вкъщи това е основният език.
На моята работа оправяме данъци с подчинените ми, същевременно, ги обучавам. Накарах ги, всеки уикенд като се приберат, да откриват по нещо за България и когато дойдат в понеделник, да го разкажат на оперативката. Аз също научавах по нещо за Англия, което може би, не знаеха. Смееха се отначало, но започна да им става интересно. Така разбраха, че киселото мляко, което смятаха за гръцко, всъщност, е българско. Че създателя на компютъра Джон Атанасов е българин, че първата бомбардировка от въздуха на крепостта в Одрин, е българско дело и още ред неща. В момента темата ни е – назад в древността.
Когато се шегуваме, понякога не разбирам хумора им. Искам да ми обяснят, защото съм българка. Никога не се срамувам да го подчертавам. С това казвам, че сме еднакви. Мога да получа, мога и да дам.
[pullquote_right]В Англия не те питат кой си, питат за пощенския код и регистрацията на колата[/pullquote_right]
Дразни ме снобското отношение на англичаните. Не те питат кой си, какъв си, какви са възгледите ти. Питат кой е пощенският ти код и регистрацията на колата ти. Регистрацията показва на каква възраст е автомобилът, кодът – в какъв район живееш, дали е добър, или е гето. Не ги знаехме отначало тези неща. Детето се чудеше защо приятелчетата не го канят в техните големи къщи, въпреки че то ги канеше в нашия апартамент под наем. Като купихме къща, със заем, през 2002 г, започнаха да я канят навсякъде. И сменихме регистрацията на колата…
На 15 км от нас е град Ййстбърн, където има много българи. Много са сънародниците ни и в град Тънбридж Уелс, който е на 20 км. Започнахме да посещаваме клуб за народни танци „Българско хоро“. Там се събираме за Трети март, за Първа пролет и т. н. Срещаме много млади семейства, които родиха децата си там. Децата говорят на английски, родителите – на български, и се разбират. Открихме българско училище за децата от Тънбридж Уелс и околията, намерихме учители. Имат занятия в събота и неделя, от 1 до 7 клас. В момента те искат да получат одобрение от българското Министерство на образованието, за да им се признават дипломите. Това всичко е благодарение на диаспората.
[pullquote_right]Работа на Острова има много, безработицата е от нежелание[/pullquote_right]
Препоръчвам на хората, решили да отиват в Англия, да си направят точен план за следващите три години. Да разучат цени, разходи, каква работа биха работили… Първото нещо е получаване на социален номер, с който се отива при работодател и могат да искат договор. Минималното заплащане е 7,25 лири стерлинги на час, ако си над 25-годишен. Работа има много. Безработицата на острова е вследствие на нежелание да се работи конкретно нещо. Стойностите там се променят. Тенденцията вече е младите да избягват работодатели, които ги изцеждат от сутрин до вечер. Искат точно работно време, почивка, да им се зачитат интересите. Независимо от възрастта, за всеки има препитание, стига да знаеш езика. В английската преса непрекъснато се тръби, че имигрантите изцеждат социалната система. Има такива, които отиват заради помощите и я използват тотално.
На 23 юни ще е референдумът – „За” или „Против” членството в Европейския съюз. В момента нещата са 50 на 50. Пресата показва и двете страни на вота, но най-вече, че имигрантите допринасят много за икономиката. Мнозина вече са изградили живота си, имат имоти, бизнес, авоари. И заплашват, че ще изнесат всичко, ако Великобритания излезе от Евросъюза.
…Нашите годишни почивки са запазени само за България, зиме и лете. Винаги си идваме и в Димитровград. Променил се е градът, променили са се и хората, станали са по-будни, по-мислещи. Харесва ни темпото на живот, приятелството, топлината. Това страшно много ни липсва и с удоволствие се връщаме. Когато англичаните дойдат на почивка в България и после се върнат, казват: Невероятно гостоприемен народ.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
