Съжалявам, че се отделихме от близките в България. За друго – не, казва Биляна Раева
Със семейството ми опитахме да се реализираме в България, но бяхме принудени да заминем за чужбина. Избрахме Германия, където отидохме, когато бях на 39 години. Дотогава винаги опитвахме, не сме се отказали. Винаги ми се е искало държавата България да е по-добра и да останем тук. Не знам защо се разгарят дискусии как българи събират куфарите и оставят Родината. Не съм чула от някои от тях, че е дошъл, просто ей така, да види Германия или друга страна. Нека това се знае, казва Биляна Раева.
В момента тя е в градчето Рьотенбах ан дер Пегниц, до Нюрнберг, заедно със съпруга си Борис и дъщеря им Маргарита. Биляна работи като помощник-възпитател, мъжът й във фирма за коли под наем. Маргарита първоначално започва в подготвителен клас, сега е в гимназия.
Биляна е родена в Димитровград, където завършва Езикова гимназия „Д-р Иван Богоров“, с насоченост към немския език. Впоследствие се премества в столицата. Дипломира се като етнолог в Софийския университет през 2001 г. Известно време работи като продавачка, секретарка, екскурзовод. Кандидатства и започва в Етнографския институт към БАН, където остава до 2013 г.
Изследователски проект я свързва с Германия. Не мислила да остава, но…
Докато е в Института, три години работи по проект, изследващ два металургични комбината – „Кремиковци“ и в град Елбасан, Албания. Водещ по него е проф. Улф Брунбауер, ръководител на Института за Югоизточна Европа в Регенсбург, Германия. Разработката трябва да покаже как се напасват хората в индустриалното предприятие, идващи от селата, както и значението за комунистическата власт. През периода, за по 3-4 месеца, Раева пребивава в Германия, през останалото време у нас. Заради „отровна“, както казва, атмосфера в Института и негативно отношение на колеги, решава да го напусне.
Интересна подробност е дисертацията на Биляна Раева, на тема: „Миграцията село – град по време на социализма (по примера на Димитровград)”. Трудът се финансира от Община Димитровград, със средства, предвидени по процедурата за подпомагане на книгоиздаването, както писахме. Защитава го през 2012 г., след като се дипломира. Впоследствие получава предложение за работа по проекта, който я свързва с Федералната република.
Бях сама в Германия. Прекарвахме там известно време с мъжа ми и дъщеря ми, когато завършваше училище. Харесваше ми, че държавата е много добре уредена, но никога не съм мислила да оставам. Когато напуснах Института, няколко месеца си търсех работа. Пробвах по традиционния начин, пробвах с познати…, но не си намерих. Съпругът ми също беше без работа. До последно не се решавахме. В един момент обаче, през 2015 г., когато отникъде не се видя нищо, тримата заминахме, споделя тя.
Сблъсък с пазара на труда, признаването на дипломи и цайт фирми
Българката разказва за сблъсъка си с пазара на труда в Германия, при търсене на работа. Оказва се, че има проблем с признаването на дипломите, както и със сертификат като учител по история. Препоръката към решилите да заминат за Германия е да проверят доколко такива документи се признават изцяло или частично, защото там има друга система на образование. Бавария, например, е на първо място по успех на учениците. Сред провинциите е, непризнаващи дипломи и квалификации от други немски краища, не само от чужбина. Дори германците се сблъскват с този проблем, посочва Раева.
Единствената възможност да работя като помощник-възпитател намерих чрез посредническа фирма, т. нар. цайт фирма. Сключваш договор с нея, за посредничество с работодател. Въпросните цайт фирми имат лоша слава и сред чужденците, и сред германците. На работодателя му излиза по-евтино така да наеме работник. Това му спестява плащания, назначава те временно на едно място, после на друго… Има и коректни посредници, но са малко.
Разказва за проблем точно с такава фирма. Работила в център за деца с увреждания. Получава обаче болки в кръста, отива на ортопед, който й казва, че не трябва да вдига тежко и издава болничен. Биляна уведомява по имейл фирмата, че ще бъде в болнични. Следва обаждане от служителка, обяснила арогантно, че трябвало да информира и по телефона. Карат я дори да отмени часовете си при лекаря и да се яви на работа… Стига се до уволнение. Това кара потърпевшата да прибегне до трудов съд, занимаващ се с проблеми, възникнали между работник и работодател. В крайна сметка, решава, че вече не иска да работи там. Заплетена ситуация, чиято цел, според жената е да не изплатят болничния и да не вземе заплата за още един месец.
Германия не е гъвкава, бюрокрацията е голяма, но човек има избор
Искам да засегна и друг въпрос. В Германия има система за професионално обучение. То ти дава по-големи шансове за реализация, но трябва да учиш две-три години, платено. За помощник-възпитател е около 20 хил. евро, за технически специалности – 30 хил. Според някои немци тази система е машина за пари. Не мога да кажа, че е гаранция за качествено обучение, защото съм се сблъсквала с некомпетентни хора в институции. Германия не е гъвкава, бюрокрацията е голяма и не може да използва напълно капацитета на хората, коментира Раева.
Поставили сме си цели и ще опитаме да ги постигнем. В бъдеще може да се насочим към друга държава, ако се наложи, но не България. Решили сме го, най-вече, заради дъщеря ни. Германия ни учи да отстояваме повече себе си и позициите. Удовлетворени сме, защото там човек има избор, споделя тя.
Българите смесват личното с професионалното и са пасивни, за разлика от немците
Положих много усилия да се реализирам в България, но бе напразно. Българите ми се струват много пасивни. Търпят много неща, без смисъл. Голяма е диспропорцията при спазването на законите. Обикновеният човек няма къде да иде да си защити правата. Всичко опира до манталитета, който се променя най-трудно. Наблюдавайки немците, не мога да си обясня защо при нас я има тази злоба и завист и защо винаги личните отношения се смесват с професионалните. На работното място в Германия изплуват професионалните ти задължения. Водещо е как ще свършат работата, да има резултат. Немците се възприемат за „по-студени“, защото не се интересуват толкова от личния ти живот, а от по-общи неща. Контактите с българи, незнаещи немски или неправещи усилие да го научат, понякога ме натоварват и се дистанцирам. Има такива, които не знаят кога да спрат. Дразни ме, че често ми се обаждат не заради самата мен, а за да се свърши някаква работа.
Трудно е да генерализирам за отношението на немците към чужденците. Някои са толерантни, други смятат, че чужденците са нещо, което трябва да бъде изтърпяно. В началото са скептични, но като видят, че си плащаш сметките, отношението се променя. Към българите и източноевропейците са по-скоро негативно настроени. По-добро е, едва ли не, към бежанците. Може би, в нас виждат по-голяма конкуренция. Като цяло, българите искат да постигнат нещо, да са наравно с немците. Повечето от тях са натрупали миграционен опит, от други държави, включително. Това дава самочувствие, изграждане на практики и поведение, търсене на информация и интензивни контакти в социалните мрежи. Бежанците отиват там, без много претенции, посочва димитровградчанката.
В Германия личи пропаганда и оптимистично манипулиране на факти
Според нея, в Германия личи пропаганда и манипулиране на общественото мнение през медиите. Дава пример с предаване по телевизията Armes Deutschland /„Бедната Германия“/. В него дават няколко случая на живеещи и работещи. В първата част са хора на социални помощи, както и други, ненамерили добра работа, но заявяващи, че никога няма да стоят на социални. Едните играят ролята на лошите, другите – на добрите, които се борят. Има и друго, допълва Биляна. Говори се, че средната класа замира и мнозина са застрашени от обедняване. Статистиката оптимистично казва, че все по-голяма част от хората попадат в тази средна класа. Критици обаче коментират, че е твърде нисък прагът за попадане в нея.
Основно съжалявам, че съм се отделила от близките си. За друго – не. Българи, живели повечко в Германия, казват, че като мине време, започваш да забравяш лошите неща, накарали те да напуснеш. Избледняват и остават хубавите. Ще видим, заявява Биляна. Тя развива блога „Българите тук и там. Технология на абсурдите“. Съдържа размисли за живота на българите в България и извън нея.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
проф. Улф Брунбауер е същия който твърдеше,че Баташкото клане е мит,били е махленска свада.
„Поставили сме си цели и ще опитаме да ги постигнем. В бъдеще може да се насочим към друга държава, ако се наложи, но не България.“ нали си намерила реализация алоооо??? , ама е хубаво да идеш да се реализираш и в друга държава …. Такива като тази българка – “ знаеща и можеща “ по-добре да си стоят там…..