Българи в Египет – мъжкото царство

Разказ за туризма, отношението и още нещо

Жени на обществени места в Египет почти не работят. Виждаш почти само мъже, тук-там, по някоя забулена жена, а ако не е, значи е чудженка. Възприели са, че жената, най-вече, трябва да се грижи за семейството. Това казва димитровградчанинът Костадин Колев, който наскоро пътува със съпругата си Велина до арабската република, определил Египет като царство на мъжете. Екскурзията бе преди въвеждането на извънредно положение в страната, след две самоубийствени атаки в коптски църкви, отнели живота на 45 човека.

До близкоизточната държава отиват, заедно с аматьорския футболен отбор на „Марица“, от квартал „Любеново“ на Първомай“, по покана на кума си, спонсор на тима. Колев описва пътешествието, като изпълнено с приключения и моменти, които никога няма да забрави.

Пътувахме с автобус до Истанбул. Станал е невъзможен град. Попаднахме в страхотно задръстване, на магия стигнахме до летище „Себиха Гьокчен“, откъдето хванахме самолета за курортния египетски град Хургада.

Първият ми, оказал се приятен, сблъсък с Египет бе с тоалетната на летището. Нещо невероятно, все едно влизаш в космически кораб – чистота и приятни ухания. За разлика от българската граница, за което ще кажа по-натам, започва разказа си българинът.

Първата ми изцепка, на тема английски език, бе в шопа на летището. Исках да си купя „Джак Даниелс“ с мед, но вместо да кажа на продавача with honey /с мед/, казах with money /с пари/. Той, разбира се, потвърди, че се купува with money. После му дойде на акъла, че съм искал да кажа: with honey.

За Египет мога да говоря от пребиваването ми с отбора в хотел „Корал бийч“ в Хургада, екскурзията до Кайро и морското приключение. Един път излязохме в Хургада, на разходка и за сувенири. В хотела бяхме с кума, а моята и неговата съпруга, заедно с дъщеря им Меги, която от близо 15 години работи там, бяха в апартамент в града.

Хотелът е направен с онази разточителност, с която се строи в Египет, където всичко е огромно. „Корал бийч“ бе толкова голям, че така и не стигнах до другата част. Разточителността е заради пустинята. С изключение на Кайро, навсякъде другаде виждаш огромни площи.

Закуска, плаж, басейн, забавления… Така протичаше един ден. Основните туристи са от Беларус и Украйна. Имаше женска група от белоруския град Борисов. Още от самото начало мадамите задушиха нашите момчета от отбора. Аниматорите от Украйна Вероника и Юлия видяха потенциала им и веднага ги включиха във водни топки, дартсове, волейбол… Само една тренировка успяха да направят футболистите, тъй като няма затревен терен. Всичко е пясък, хващащ солена кора, ако не се разбива периодично.

Много от туристите са от Беларус и Украйна. До миналата година най-пътуващата нация са германците, сега са китайците. Нещата обаче не вървят добре, защото ги няма руснаците. Така ми каза Лука – коптски християнин, работещ в магазин за туристически стоки. Путин им забранил да пътуват до Египет, след атентата с пътническия самолет. Чувства се омразата към руския лидер, защото действията му рефлектират върху туризма, с който почти всеки втори е свързан. Пролича си, когато правихме морската разходка. Бяхме 14-15 човека, а екскурзоводът Ахмед каза, че преди с по-малко от 45 човека не тръгвали. В приказките стана дума, че за да поемат пак самолетите от Русия, Египет трябва да вземе нейна страна в Сирия. Хората обаче обясняват, че няма как египетски арабин да стреля по сирийски. Дори не го допускат, въпреки че от това зависи хлябът им.

Най-интересно бе пътуването до Кайро, на почти 500 км от Хургада. Преди да тръгнем рано сутринта с автобуса, шофьорът изчезна… Търсят го, а той отишъл да се моли. Както и да е. Шофьорите бяха двама, а ние – 12 човека. Платихме им по 50 турски лири и два пъти зареждахме по пътя. Къде им излиза сметката, не знам, но продължават да работят. Мъчат се да запазят туризма на всяка цена. Друго няма – само пясък, двупосочен път и много хотели. Само ивицата на Хургада е 140 км и хотел до хотел, празно няма. Като гледам техния туризъм, в България сме просто аматьори.

Египетските градове са със строга охрана. Нито можеш да влезеш непроверен, нито да излезеш. От летището трябваше да направим слалом през железни прегради, където те посреща бронирана кола с автоматчик. На излизане от Хургада бе така, на още две места по пътя за Кайро, както и на входа на Гиза. Нас не ни проверяват, а превозното средство. Иначе, полиция в градовете не видях. И да има, е незабележима. Мярнах само една полицейска кола.

Кайро не ме очарова. Непонятен е за нас. Минаваме над река Нил, към Гиза и виждаме недостроени сгради. Питам: Този квартал ще го събарят ли? Оказа се, че земята в Кайро не достига и е много скъпа. Семействата се развиват нагоре, на различни нива. Започва да строи дядото. Ако има двама сина, правят още два етажа. Там никой не бърза, когато паднат пари – дострояват. Иначе е красив град, но много мръсен. През живота си само веднъж съм виждал по-мръсно място. Бе през 1977 г., когато ходих в Неапол и стачкуваха събирачите на боклук.

При влизане в Гиза, където са пирамидите, веднага ни посрещна войска от коне с ездачи и водачи на камили. Пазачи има през 25 метра до пирамидата, възпрепятстващи хората да се качват. Там за първи път видях жена на обществено място. Пъпли и армия от хора с торби и метли.

Пред пирамидите почувствах колко е малък човекът. Все едно си песъчинка, мравка в множеството. Оттам тръгнахме към свинкса. Доста по-отдалеч снимахме, поради съображения за сигурност. После пак бяхме в Кайро. Ядохме дюнер, правен от сирийци, които са почти навсякъде в обслужването.

Морската разходка бе до остров „Парадайс”. Един кораб се закотви за нас и инсценирахме абордаж. Изобщо, египтяните правят какво ли не, за да накарат туристите пак да дойдат. Беше пълно с китайци, които лека-полека, заемат мястото на руснаците. Много интересно, че в Хоргада не видях нито един с дръпнати очи. Може да не ни са се пресекли пътищата, а и да е политика на самите хотели.

Животът в Египет е много по-зле, отколкото преди една-две години, доколкото разбирам от местните. Златото сега е скъпо и предлагат позлатено сребро. Но думата ми е за още една сконфузна ситуация, в която попаднах. Отивам при бижутера Саид, исках да купя скарабей за подарък. И гледам – челото му синьо-черно. Питам Меги, да не би да е падал по стълбите, но последва смях. Разбра се, че Саид бил много вярващ мюсюлманин. От техники на молитвата челото му било такова. Колкото по-черно ставало, толкова се приближавал до Създателя. 

В Египет туристът е Бог. Очарован съм от обслужването, атракциите, от всичко. Откакто съм се върнал, само мисля как да зара ботя пари и пак да отидем.

Накрая, ще направя съпоставка между нашия и техния туризъм, спрямо тоалетните. В Турция и Египет са невероятно поддържани. На връщане от Хургада, например, има 34 врати за пътниците на летището и на всяка има тоалетна. Ако ми кажат да направя обяд там, няма да откажа. На „Себиха Гьокчен“ – невероятни тоалетни. На Капитан Андреево – първото нещо, което виждат влизащите и излизащи от страната, е кенефът български. Двата писоара омотани с тиксо – не могат да се ползват, капакът на една страна, арматури се подават. Влизаш и излизаш на пети, какво да ти разправям…

Следя дебата по въпроса, колко пари отделя България за реклама на туризма. Гледам как се борят кой да ги прилапа. Един милиард да им дадат, не могат да убедят влизащите и излизащи, че България е туристическа дестинация! Толкова ли е сложно два кенефа да се поддържат?! Всичко е в съзнанието на управляващите туризма, споделя преживявания Костадин Колев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук