България и Турция през очите на Павлина Копано

В България промяната е положителна. Турция все повече ще изменя визията си, казва художничката

България е моята Родина и винаги ще бъде такава. Това е мястото, където се чувствам най-добре, защото тук са корените ми. Турция е много интересна държава и, за да я разбере човек, трябва да я познава. Трябва да я види поне веднъж в живота си, казва художничката Павлина Боботанова-Копано.

Тя е родена в Димитровград, носител на специалната награда на Общината „За принос в областта на културата“. Има богата визитка като художник, с ред самостоятелни и общи изложби в България, Турция, Русия… От 10 години живее в Истанбул, омъжена за Христо Копано, трето поколение от т. нар. „Цариградски българи“, общественик и родолюбец.

Павлина не се задържа много на едно място. В България, например, си идва често, през два месеца. Освен да види близки  и приятели, да участва и по културни проекти. Само  преди дни бе в Димитровград, поканена за Дните на поезията „Пеньо Пенев“. След това замина към Стара Загора, за друг уъркшоп, част от културната общинска програма.

 

В Турция всички работят. В България всеки иска да е директор

Много често ме обвиняват, че гледам с носталгия и малко по-розови очила на България, без да отчитам гледката отвътре. Според мен, в България има много положителна промяна, в сравнение с преди 15-20 години. Всички тук се оплакват колко е зле животът. С бавни стъпки обаче се постига положителната промяна. Разделението между бедни и богати не е така изразено, като в Турция и това е по-добрият вариант на общество, за мен.

Разликата между тук и там е, че в Турция всички, от най-малкия, се борят за хляба и търсят начини днес да изкарат пари. Никой не чака някой отнякъде да му даде. Децата ще носят храна от кафенето до не знам си къде. Ако семейството има 4 квадрата свободни, се превръщат в заведение за бързо хранене. Всички работят там. В България всеки иска да е директор. Сигурна съм обаче, че ако си малко по-инициативен, и в България се намира начин, казва димитровградчанката.

С оптимизъм за българската общност в Истанбул и опазване на традициите

В разговора мимоходом споделя, че е „снаха” на българската диаспора в Истанбул. Определя я като консервативна и затворена, изградила се такава през годините. Продължава си стария начин на живот, със запазени от дедите традиции. Често се събират по празници и други поводи, предимно около старата Екзархия в града на Босфора. Голяма част от тях живеят в този район, но други – на много различни места в мегаполиса и не се виждат толкова често.

Не искам да съм песимист по въпроса дали диаспората ще просъществува. Преди около 20 години бе издадена книга, в която се казваше, че българската общност ще изчезне. Нея обаче още я има и този песимистичен сценарий не се реализира, казва с оптимизъм Копано.

Турците, по принцип, са толерантни и нямат проблем с другия етнос. Държавата също в последно време провежда политика към засилване на толерантността, продължава Павлина. Дава пример с българската Желязна църква „Свети Стефан“. Храмът е изграден от родолюбиви цариградски българи след Освобождението през 1878 г. Той бе в ужасно състояние, но бе ремонтиран основно със средства на турската държава и отворен, наскоро, отново.

Елате, вижте Желязната църква – най-хубавата!

Всички в общността ни са доволни и щастливи от обновяването на Желязната църква. Беше затворена за ремонт, който трябваше да продължи за 2, но отне 6 години. Изключвайки това, стана много добре. Преди около десетина години бе поставена в класация на първо място сред най-красивите църкви в Турция. Самите българи казват с гордост: Елате, вижте, нашата църква е най-хубавата! Тя наистина е такава, споделя художничката.

С няколко думи прави съпоставка между културата в двете страни. България просто е по-малка. Разнообразието от културни събития тук е в много по-малък мащаб. В Турция, дори само в Истанбул, не успяваш да видиш всичко, колкото и да ти се иска.

Турските сериали показват лукса, но не навсякъде е така

В България много нашумяха турските сериали, показващи лицето на лъскавия живот в югоизточната ни съседка, но не навсякъде е така, посочва българката. Дава пример с различни малки градчета, в които развитието тепърва предстои. Акцентира, че турското общество е много разнообразно. Едни са изключително религиозни, други – патриархални, трети – по-модерни, като европейци. Не е сигурна дали болшинството имат намерение да променят начина си на живот, но смята, че визията на Турция все повече ще се изменя, няма да остане същата.

А имат ли усещането турците, че са наследници на империя? Най-малкото, в последните години това им се изтъква. От друга страна, голяма част от тях казват, че са наследници на Ататюрк и Републиката. Всички в момента са на вълна предсрочни избори в Турция. От политика не се интересувам. Интересува ме колко ще бъде турската лира спрямо еврото, защото пътувам извън страната и това пряко ме засяга, допълва българката.

До миналата година със съпруга си са живели близо до площад „Таксим“, където преди време имаше сериозни протести. Улицата е пешеходна и няма достъп за автомобили, а паркингът е на 15 минути пеша. Това ги кара да вземат кардинално решение за преместване и миналото лято го осъществяват. Сега сме на по-тихо място, по-близо до старата Екзархия, отколкото преди. Чувствам се като на село. В 8 часа вечерта приключва движението на колите и съм много щастлива от този факт, разказва Павлина Копано.

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук