България – гробницата на Левски

22 години след гибелта на Апостола, вече никой не е знаел къде са костите му

Много митове съществуват за делото и гибелта на Левски, но така е при великите личности. Достоверното често се преплита с легенди и разкази, създаващи загадки. Такава и до ден днешен остава гробът на Апостола. Макар смъртта му да е документирана със свидетелски показания, къде е погребано тялото не се знае до ден днешен, 147 години след обесването. А не се е знаело дори само 22 години по-късно, през 1895 г., когато обществеността е вярвала, че останките са под открития тогава паметник на великия българин. През 1937 година обаче, за 100-годишнината му, Военното министерство копае под монумента, да търси костите. И не намира нищо…

Съществуват няколко версии за мястото, където лежат останките на великия българин, защитавани с повече или по-малко приемливи доказателства, но факт е, че и до момента признателните потомци не могат да се поклонят пред гроба-светиня. Той и в бъдеще би могъл да остане неустановен, макар говоренето за това да не престава. Проблемът е, че времето, изминало оттогава е много, свидетелствата са разнопосочни, а и паметта за героите в следосвобожденските години е изразявана повече с думи, отколкото с трайни следи. В резултат, категорични доказателствата за гроба на Васил Иванов Кунчев – Левски отсъстват, за сметка на различни теории.

Някои от тях представя проф. Ивайло Христов, преподавател в УНСС, написал и книга за Дякона, наречена „Публичният образ на Васил Левски. Медийни полемики и обществени дебати“. В нея читателите намират отговори на въпросите защо авторите винаги търсят образа на „своя“ Левски, защо точно той е избран от българския народ за върховен национален герой, какви са различните версии около обесването и погребението му. Прегледът е публикуван във в-к „168 часа” и разглежда 4 предположения за гроба на Левски, с акцент върху  застъпваното от покойния писател Николай Хайтов становище.

Едното предположение е свързанo с възможността Апостола да е погребан, с разрешение от турските власти, в т. нар. „Западно гробище“ на София. То е християнско – българско, извън тогавашния град, на запад от сегашния булевард „Христо Ботев“, в близост до днешното Министерство на земеделието и храните. Тази теза е поддържана главно от археолога проф. Стамен Михайлов.

Паметникът на Левски в София е първият български паметник след Освобождението. Открит е на 22 октомври 1895 година, след 17 години строителство

Неотдавна в книгата си „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски“ писателят и изследовател Николай Иванов актуализира тази хипотеза за погребването на Апостола. Според негови проучвания и показания, между които на свидетеля на погребението Стефан Маринов, от 4 август 1937 г., публикувани във в. „Мир”, гробът е на улица „Даме Груев” № 6. Същата година мястото е разкопано. Открити са останки от едно тяло, но с два черепа, което води до предположението, че вторият е на Бенковски, чиято глава, през 1876 г. свещеникът Христо Павлов заравя в Новите гробища на София. Останките, впоследствие са изгубени. Николай Иванов допуска, че въпреки това, костици са останали и повторно проучване би могло да установи лежал ли е тук трупът на Апостола. За това дори е подета инициатива, миналата година по това време, подкрепена и от историка проф. Пламен Петров, но информация за предприети действия до момента липсва.

Друга версия, която защитават близки до пророчицата Ванга, е, че мощите на Левски са в църквата „Св. Николай Чудотворец Мирликийски“, срещу Софийската митрополия. База, очевидно, са твърденията на Павел Кипров от симитлийското село Черниче, един от най-приближените до Ванга. По негови думи, тя била сигурна – Левски е погребан под плоча до входа на „Св. Николай” от дякон Софроний, при когото Апостола приживе се укривал и с когото били приятели. Софроний пренесъл тялото от гроб край бесилото вечерта. До сутринта дори го оставил под одъра, защото в мрака и студа нямало как да копае замръзналата земя. Завил го със същата черга, с която се топлели в студа. На другия ден го погребал и оставил в гроба кръст, железен или сребърен, не се знае. Софроний обаче нямал време да сподели с доверен човек страшната тайна, убит е и я отнася в отвъдното. Търсете кръста, по него ще познаете умрелия, казала Ванга на Кипров, но неговите опити да убеди държавните и църковни власти за проучване, удрят на камък.

Съществува и предположение, че Апостола е погребан в родния си град Карлово или в Сопот, пише проф. Христов.

Освещаване на паметната плоча при църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София – 18 февруари 2012 г.

Най-дискутираната обаче, но и най-близка до истината, за него остава версията, застъпвана от Николай Хайтов. Тя определя църквата „Св. Петка Самарджийска“ като място, където е препогребан Васил Левски.

Първоначално мъртвият Левски е закопан в Позорното гробище на София. То се намирало близо до бесилото, за телата на престъпници, скитници, самоубиици.  Това обстоятелство не може да не е пробудило желание сред неговите съратници, да го извадят оттам. Така още същата нощ след обесването тялото на Апостола е изровено, пренесено и погребано в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“.

Извършили го Христо Хамбарков, клисар на „Св. Петка Самарджийска“, свещеник Кръстьо Стоилов и Илия Лазаров Джагаров от с. Локорско, участник в четата на Христо Ботев. Това разказва съпругата на един от гробарите – софийската жителка Мария Поппавлова, по мъж Джагарова, през 1937 г., когато се честват 100 години от рождението на Апостола. Разкритието отпечатва в. „Мир“ на 6 март 1937 г.  Да се провери твърдението на Поппавлова не е било трудно, но Софийската митрополия не разрешава разкопаване, тъй като олтарът е свято и неприкосновено място.

Деветнайсет години по-късно, през 1956 г., във в. „Труд“, на 17 май, е обнародвана статия, където ясно се казва същото – костите на Левски са в „Св. Петка Самарджийска“, отляво на Светия престол. Дни след публикацията, на 30 май, по време на археологически разкопки, в храма, именно там, е намерен скелет, обозначен с № 95. Той е на мъж, висок 172 см, заровен без ковчег, в яма, с долни крайници вмъкнати в дупка, в олтарната основа. Съвпадение има и за непредубедените тук е гробът на Апостола.

Случва се обаче нещо интересно. Работник, без да иска, при разкопаването, чупи с кирката черепа на № 95. Вижда го реставраторът Димитър Бучински, който си спомня: „Археолозите бяха започнали разкопките на 8 май 1956 г., а пък аз започнах чистенето на ръкописите на 25 май същата година. В края на май една сутрин рано в олтара работеха двама работници, а арх. Сава Бобчев чертаеше плановете. От стълбата видях, че единият работник удари силно с кирката по един човешки череп, който се откри, и без да иска го счупи на две. Това беше скелет № 95. Когато по-късно започна спорът, че скелетът е на Левски, съм чувал да казват, че той е от византийско време и затова не е цял.“

В крайна сметка откритият в олтара гроб е заринат, а костите, събрани в торба от цимент – изнесени неизвестно къде. Мълчанието продължава 23 години, докато в списание „София“ през 1979-а излиза публикация от арх. Сава Бобчев, заместник-ръководител на разкопките от 1956 г. Той излага истината по разкриването на гроба на Левски и подкрепя твърдението си с направените от него скици и проучвания.

За тази снимка Апостола е позирал през 1872 г., една година преди смъртта си

Спорът за гроба на Левски отново избухва с пълна сила. През 80-те години в него се включва и Николай Хайтов. Разразилата се полемика довежда до сериозно обсъждане в Българската академия на науките, през февруари 1986 г. То не стига до категорично становище, но без оспорване се допуска вероятността, при извършваните необичайни погребения в църквата и събраните сведения, единият от намерените скелети да е именно на Васил Левски. Препоръчва се разглеждане на въпроса за поставяне на паметна плоча, удостоверяваща, че въз основа на исторически сведения в олтара на църквата е бил препогребан от родолюбиви българи Апостола на свободата. С препоръката се съобразява Президиумът на БАН, който на 26 април същата година взема решение. По инициатива на фондация „Николай Хайтов“ решение за поставяне на плоча пред църквата „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ. Същото решава и Столичният общински съвет, на 26 май 2011 г. На 18 февруари 2012-а плочата е официално открита. Надписът гласи: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски – йеродякон Игнатий.” Около храма се събират много българи – млади и стари. В очите на повечето блестят сълзи. За тях Апостолът най-сетне е получил едничкото, което Родината е могла да му даде, след жертвания за нея живот – място на вечен покой: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко“, казал Левски на Никола Цветков, докато пътували, под конвой, от Търново за София. Очевидно се е боял да не остане безименен в безименна могила. Зaтoвa нa Вeликa cъбoтa – 19 aприл 1864 г., Дякона рeжe кocaтa cи и я дaвa нa мaйкa cи, дa я cкриe, c думитe: „Кaтo чуeш, чe cъм зaгинaл, дa я извaдиш, зa дa ce oпee и пoгрeбe вмecтo мeн, зaщoтo мoжe дa ocтaнa нeoпят и нeпoгрeбaн.“

Така ли е останал Апостола? Може би. А, може би – не… Макар символичен гроб да има, там ли е истинският или другаде, продължава да вълнува умовете на много сериозни и недотам изследователи на загадката. Възможно е един ден мястото, без съмнения, да бъде установено. Може в него, както е пожелал Левски, да бъде положен кичур от косата му. А дотогава – България е негова гробница, знайна от всички. Панихидите са опела за душата му, признанието – сила срещу забравата.

Източник: Вестник „Фактор ПИМ“



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук