Бригадирското движение ще запази своето достойно място в очакваната обновена визия на постоянната експозиция. Няма как да е иначе, защото то е в основата на Димитровград, категорични са от Исторически музей – Димитровград.
Коментарът е по повод породено напрежение покрай конкурса за създаване на съвременно художествено-пространствено оформление и представяне на постоянната експозиция на институцията. Той бе обявен от Фондация „Америка за България” в партньорство с Община Димитровград и Исторически музей – Димитровград. Подробности за инициативата бяха дадени на пресконференция в средата на ноември миналата година.
Покрай конкурса в мрежата се появиха мнения, че бригадирското движение може да бъде заличено. Публикувано бе и отворено писмо – подписка, свързано с пренаписването на историята на бригадирското движение. В него се посочва, че през септември 2024 г. група академични работници, изкуствоведи и активни граждани от Пловдив посетихме Историческия музей в Димитровград, за да разгледаме единствената в страната експозиция, посветена на историята на бригадирското движение в България (1946-1989 г.). Призивът в него е несъгласните с това поредно пренаписване на значима част от най-новата ни история… да подпишат писмото. В него се дискутират теми като законосъобразност, въздействие и исторически ревизионизъм, публично одобрение.
Един музеен мениджър трябва да изгражда стратегии в институцията, която управлява. Ако в Димитровград се освободим и изтъркаме лесно бригадирското движение, какво да оставим?! Ако ти промениш генезиса на този град в историческия музей, който точно трябва да съхранява паметта за този град, тогава защо въобще ти е този музей? Нашите родители построиха този град. Ние сме най-заинтересовани тази история да я предложим на следващите поколения, в частност – посетителите на музея, коментира директорът му Антоанета Станчева.
Тя продължи, че инициаторите на подписката дошли в Димитровград седмица преди парламентарните избори. Според нея това може да не е било случайно, като предполага, че някои от тях са посетили музея, вероятно, за първи път. След това решили, че сегашната експозиция не трябва да се променя.
Слагат на преден план чувствителната тема за бригадирското движение. В такава ситуация е нормално хора от местното население да бъдат провокирани, включително наши колеги и наследници на бригадири. На много от тях обяснихме и има разбиране, сподели Станчева, която подчерта, че се спекулира с чувствителна и повърхностна информация. В същото време видя и положително, а именно, че много от подписалите се може и да влязат от любопитство в музея и други структури, под неговата шапка, като ретроапартамента, например.
По повод на укорите подчерта, че музеят е общински, но методически се управлява от Министерството на културата. В частност, наблюдава се от инспекторат за съхранение на културното наследство. Съответно, трябва да спазва редица закони, най-важният от които е Законът за културното наследство. С две думи, ако има нередности, ще последва поправка или санкция. Освен това по конкретното намерение за обновяване на постоянната експозиция на музея е необходимо да се изготви тематико-експозиционна концепция. Тя трябва да мине през рецензенти на БАН и да се предложи за одобрение от Министерството на културата. Иначе казано, има достатъчно гаранции, че няма да бъдат премахвани части от историята на Димитровград.
Темата намери място и на януарското заседание на Местния парламент. Повдигна я общинският съветник Иван Евлогиев. Той отправи въпрос към кмета на Димитровград Иво Димов по повод мнения в мрежата за опасения за ликвидиране на бригадирското движение от залите на димитровградския музей.
Нищо подобно няма. Не знам откъде идват тези сплетни и тези опити да се дискредитира Община Димитровград. Историята на Димитровград, на бригадирското движение никой не може да я промени или да я отнеме. Тук идеята е да направим нещо съвременно, нещо по-различно, да обновим тази експозиция. Как си представят тези хора, че ние ще заличим бригадирското движение от историята на Димитровград?! Аз се гордея с това бригадирско движение. Навсякъде, където ходя в чужбина, където представям града, обяснявам как с непонятен за съвремието ни ентусиазъм се е изграждал този град. И вие си мислите, че ще допусна бригадирското движение да отиде някъде в ъгъла и да говорим за различни теми?!, заяви кметът на Димитровград Иво Димов.
Градоначалникът сподели още, че мечта на, светла й памет, Елена Георгиева – дългогодишен директор на музея, бе тази експозиция да бъде обновена. Такава е и посоката – към развитието и създаването на интерактивни възможности. Авторитетно жури вече разглежда направените предложения в конкурса за обновяването на визията.
Свой коментар за бъдещата експозиция направи и съпругът на г-жа Георгиева, бившият кмет на Димитровград Господин Георгиев. Единствената цел на екипа на музея е тя да бъде максимално информативна, обективна и интересна, а уникалната история на града да бъде разказана с всички съвременни средства. Димитровград не смята да премахва бригадирското движение от историята си, нито да подценява ролята му за изграждане на съвременна България, написа Георгиев.
Обновлението на музея е заложено в концепцията ми, представена от мен пред изпитната комисия за директор на институцията. В част от комисията имаше представители на Министерството на културата. Отнасям се отговорно към това си намерение. Вероятно сме сред малкото музеи, които през годините не са си преобразували експозицията. Още като встъпих в длъжност, попитах колегите кой е най-наболелият проблем. Отговориха ми, че няма как да се смятаме за модерен музей с експозиция, която от 50 години не е променяна. Това е била мечтата и на предишното ръководство. Екипът на Историческия музей е развълнуван по нов съвременен начин да представи обективно историята на Димитровград, в памет на нашите родители, които го построиха, каза още Антоанета Станчева. Задачата обаче не е лека, напротив, изключително сложна е.
Замислили сме експозицията да бъде на три модула. Първият – събитията и историята на Димитровград преди Димитровград. Своето място ще има историята на трите села Раковски, Марийно и Черноконево, върху които е основан градът. Наред с това индустрията в района, местната интелигенция като предисловие на Димитровград. Следва създаването на Димитровград. Всички условия за това – бригадирско движение, препратки към други подобни национални обекти. Продължаваме с развитието на града – икономика, култура, обществен живот. Съществено ще бъде мястото на бригадирското движение. Няма как да си позволим да го оставим встрани, защото така е създаден градът. Амбицията ни е да има повече възстановки, повече вещи, аудио и видео записи, за да видят хората що е било бригада. Да обясним по атрактивен начин как е създаден градът, а не както е в момента – избледнели снимки и тук-там лозунги, коментира главният уредник в музея Недялка Тодорова.
Тя уточни, че през 1983 г. димитровградският музей е създаден като музей на бригадирското движение. През 1986 г. е открита и съответната зала. Няколко години по-късно обаче дейността му е разширена. Такъв ще бъде и смисълът на очакваното обновление.
Първите срещи между Общината, Историческия музей и „Америка за България” са отпреди близо две години. Преди дни по идеята за обновяване на постоянната експозиция нещата са на финалната права. 7 февруари бе крайният срок за подаване на документи за участие в конкурса за създаване на съвременно художествено-пространствено оформление и представяне на постоянната експозиция. 9 екипа подадоха документи, като само един от тях се е отказал. Това се определя като успех на екипа на Историческия музей, който консултира всички, предостави допълнително артефакти, визуална и друга информация. Конкретна информация за екипите към момента няма. За участващите в тях обаче бе подчертано, че имат опит при работата с българските музеи, някои от които са вече на европейско равнище. Амбицията е такъв да стане и музеят в Димитровград. Задачата е сложна, защото освен ново дизайнерско решение, то трябва да бъде и технически логично оправдано.
От 12 до 28 февруари жури ще направи преглед на кандидатурите. То е в състав: Тони Николов – философ и журналист, Каролина Жлобецка – директор на музея в Нова Хута в Полша, Симина Бъдика – куратор в Дома на европейската история в Брюксел, д-р Иглика Мишкова – гл. асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Антоанета Станчева – директор на Исторически музей – Димитровград, Яшо Минков – заместник-кмет на Община Димитровград. В периода 5-12 март предстоят интервюта с избрани полуфиналисти, а на 17 март трябва да бъде обявен одобреният проект. Още подробности – тук
След класацията, за да започне същинската работа, трябва да бъде подписан договор. Кога това ще стане, не може да се каже. Същественото след конкурса обаче е, че ще има 8 проектни идеи за оформление на очакваната нова постоянна експозиция. Другото важно е, че няма да бъде използван нито лев на данъкоплатеца. Следващото съществено е, че се обмисля и търси решение настоящата експозиция, оформяна преди около 50 години, с около 500 артефакта, да бъде запазена. Възможно е, например, да се потърсят варианти след обособяването на Къща на изкуствата. Във фонда на Исторически музей – Димитровград се съхраняват над 42 хиляди единици. Освен че част от тях ще попаднат при новото постоянно оформление, артефактите ще бъдат повече. Три са основните групи, на които ще се търси интересът. Първо са семейства, които ще си водят децата. Затова ще се обособи детски кът. Втората – хора, с подчертан интерес към близкото минало. Следват чужденците, с чувствителност към социализма. Новата експозиция ще бъде двуезична и обогатена. Квалификацията на журито, подчертават от музея, гарантира, че тя ще бъде естетически красива, с добър вкус и ще докосва посетителя.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
