Дори да паднеш отвисоко, немската социална система те хваща и не отпадаш, казват момчетата
Интересна е историята на двамата братя Теодорос Елмазудис и Антониос Елмазудис. Тони, сега на 24 години, се ражда в България през 1993 г., малко след което заминава за Германия с родителите си. Четири години по-късно там ражда Тео. Баща им е грък, майка им – българка. Братята имат българско и гръцко гражданство, скоро смятат да вземат и немско. Живеят в малкото градче Швебиш Гмюнд, на 50 км от Щутгарт. Имат жилище в Хасково, а връзката с Гърция е в Орестиада.
В началото баща ми заминава за Германия, безпроблемно, тъй като е грък, а Гърция по това време бе в Европейския съюз. Оправи документите и ни взе с майка ми. Баба и дядо, от бащината ни страна, бяха вече там от 1989 г. и имаше кой да ни посрещне, разказва Антониос.
Срещаме двамата на по бира в село Книжовник. Оттам са родителите на майка им, където през лятото изкарват част от отпуската си. След задължителното посещение по Черноморието, семейството отново ще потегли за Германия след няколко дни. Въпреки че основно живеят там, говорят добре български, поназнайват и гръцки.
Много хора ни питат коя държава приемаме за родина, но не можем да кажем
Трудно им е да отговорят коя държава приемат за родина. Не мога да ти кажа. Знаеш ли колко хора ни питат за това, посочват братята. Променяме въпроса и ги питаме хипотетично за кой национален футболен отбор биха играли – германския, гръцкия или българския, ако им предложат.
Предложат ли ми и от трите държави, ще играя за Германия. Бих избрал България, ако беше на нивото от 1994 г., когато отборът стана четвърти в света на първенството в САЩ. Но не е така. Немският футбол е с класи по-добър и дава повече възможност за реализация и перспектива. Давам пример с немския национал Месут Йозил, който е от турски произход. Имаше недоволство защо е избрал да играе за Германия, а не за Турция. Критиките се засилиха, когато стана световен шампион по футбол през 2014 г. в Бразилия, пояснява Тео.
Някои помнят САЩ-94, други единствено техните победи
А помни ли се още боят, който нашите хвърлиха на швабите и ги изхвърлиха от Мондиала в Щатите? По-старите помнят. Други, като ги питаш за този момент, отговарят: Откъде да знам, нали не взехме Световното!? Ако не са взели купата, всичко се забравя, допълва той.
Антониос завършва наскоро образованието си и в момента работи в завод за кормилни системи, за различни марки коли. Теодорос също е завършил и от есента ще учи в университет, специалност Обществено право. Когато става на 18 години започва да работи като барман, в различни заведения и дискотеки.
В такива заводи, в какъвто съм аз, много млади немци искат да са ангажирани и в почивните дни. За заплатата е ясно, но често казват, че нямат какво да правят. Повече искат да се трудят, вместо да се забавляват. Казват: Какво да правя, никой няма рожден ден, няма купон, ще взема смяната. Отиваш на работа, връщаш се, сядаш пред телевизора, така минава работната седмица. На никой не му се излиза, особено в малките градчета. Изключение прави, ако има някой важен мач, споделя Тони.
Това само в България може да стане, си казваме, гледайки новините
Голям гаф стана наскоро по въпроса с работната ръка, както и с наемането на чужденци. Някои предприятия твърдяха, че нямат достатъчно, но излезе лъжа. Оказа се, че твърдят така, за да им осигуряват повече кандидати и да имат повече избор. Така че и германците правят далавери и врътки. Но те по никакъв начин не се доближават до българските. Може в някое селце да не издадеш фактура, например, но нямаш шанс да подкупиш пътен полицай. Категорично са изключени далавери за няколко тона суджук и други подобни, каквито се срещат в България. Като гледаме такива новини, си казваме: Това само в България може да стане, констатира по-големият брат.
Немците се забавляват два пъти в месеца, българите дни поред
През седмицата е тихо. Немците излизат в петък и събота. Има весели моменти, ама не толкова, колкото в България. Германците по принцип се забавляват един-два пъти в месеца, докато българите го правят един-два-три дни поред. Друга е философията на живота по нашите земи. Не са толкова строги нещата като в Германия и малко по-отворено се живее. Излишно е да казвам, че в германските градчета не можеш да видиш никой по централните кафета в делничен ден. В българските знаете как е. Това се отразява на мнението на германците, които приемат хората от Източна Европа за по-мързеливи. Въпреки това, все повече от тях предпочитат да почиват на Черно море или да посещават туристически дестинации. Взе да им омръзва да ходят на курорти като Майорка и искат нещо ново, коментира по-малкият.
Немците се водят за дисциплинирани хора. Но и там има такива, които ги е хванал мързела и прибягват до социални помощи. Разликата между тук и там е, че там дори да паднеш отвисоко, мрежата на социалната система те хваща и не отпадаш от обществото. Толерантни са към всички, включително към чужденците, ако работиш и си плащаш данъците. Иначе, като се напият, всички са еднакви, казва с усмивка Тони.
Източна Германия продължава да е по-назад от Западна
В разговора става дума за нацизма, социализма… За нацизма се учи в училище, говори се по темата, не се крият под масата, акцентират двамата. Макар че минава трета-четвърта генерация, внимават да не се повтори. Споменът за социализма още не е отшумял и има практически измерения. Хората от Западна Германия още плащат, акциз, за да дръпнат тези от Източна Германия, която продължава да бъде по-назад.
Сравнявайки живота между България и Германия, могат да се кажат още много неща. Едно от тях обаче дава ясна картина. Отдавна се говори, че немецът, колкото и пари да има, купува кола, отговаряща на социалния му статус. Момчетата потвърждават, че е така, но нещата лека-полека се променят.
Има такова нещо, немецът купува кола, отговаряща на работата му. В моя завод има един, с 20-30 години стаж, висока заплата взема. Кара стара кола, според статуса му, макар че може да купи много по-скъпа, казва Тони. По-различно е при гастербайтерите, например. Купуват скъпи коли и ги изплащат за нула време. Покрай тях някои младежи също променят тези навици. Иначе, постоянно се чудим на хората, каращи скъпи коли в България, допълва Тео.
За бъдещето братята Елмазудис са категорични: Предпочитаме през студените месеци да сме в Германия, в топлите – в България. В Гърция ходим по-рядко, за по няколко дни на разходка.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
