Борисов в пат. Патриотите в цайтнот. Ендшпилът близо, ремито – желано

Ситуацията при управляващите изглежда като екшън филм, с елементи на азиатски бойни изкуства, в който не е ясно кой е добрият, кой е лошият и кой е… Сериозността на обстоятелствата напомня и на игра на шах.

В шахмата, пат е положение, при което играчът не може да извърши никакъв полезен ход. Близо до тази ситуация е премиерът Бойко Борисов, макар в ГЕРБ всичко да изглежда наред. Според анализатори, най-големият успех на партията е, че дори да предположим, че в редиците има търкания, то пред обществото демонстрира единство. Но ГЕРБ е в коалиция, без която не може да бъде на власт. Лидерът на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов обърка положението /не за първи път/ с изказването си за майките и децата с увреждания – „кресливи“ и „уж болни“. Не се извини, напротив, заяви, че застава зад думите си, защото имал друго предвид, което означава, че няма намерение да подава оставка, засега. От негово име, се принуди да се извини министър-председателят, а думите му показват, че не му се иска да прави промени.

Премиерът обаче няма много полезни ходове. Ако Симеонов беше от ГЕРБ, Борисов, почти сигурно, щеше да го омаха бързо. Нещо, което направи с други свои министри, поемайки вината, която не бе непосредствено тяхна. Но Симеонов не е негов. И през мислите на премиера със сигурност преминават твърдения от рода, че ако махне Симеонов от правителството, то маха и НФСБ от управлението.

Обединените патриоти, пък, изпадат в цайтнот. В шаха това е момент, в който играчът няма време да обмисля ходовете си и е притеснен. На преден план, преди няколко дни, бе лидерът на „Атака“ Волен Сидеров“, около станалото с партийната телевизия „Алфа“. Тя, уж беше спряла, а правителството знаело защо, после се въртяха няколко надписа, чрез които Сидеров влезе в конфронтация най-вече със Симеонов. Впоследствие, НФСБ свали доверието си от Сидеров, който пък е председател на парламентарната група на патриотите.

Някъде тук гравитира лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който към момента се опитва да наложи разумния диалог, включително с мълчание. В един момент обаче може да му се наложи да следва приказката: „Двама се карат – трети печели“. В бъдеще ще стане ясно какво проявление ще има тази приказка и дали ще остане като самостоятелен обект на избори.

До момента на скандала около Сидеров, някъде в сметките се появяваше партията на Веселин Марешки – „Воля“. Коалицията ГЕРБ плюс „Обединени патриоти“ има 122 народни представители – с един глас повече необходими за правителство /121/. Депутатите на ГЕРБ са 95, на ВМРО – 11, на „Атака“ – 8, на НФСБ – също 8. Ако приемем, че „Атака“ се оттегли от управляващото мнозинство, при условие, че Сидеров отпадне като шеф на парламентарната група – то ще остане със 114 представители. Към тях, евентуално, добавяйки 12-те депутати на „Воля“, стават 126. Така правителството ще остане стабилно, дори по-стабилно, а Марешки ще може да опита от управлението. Той обаче е неясна фигура, откъм политически позиции. Трудно се определя против управлението ли е за управлението ли е или и двете, взети заедно.

Но този ход започва да изглежда невъзможен, при определени обстоятелства. А те са свързани с евентуална оставка на Валери Симеонов. Както подчертах, оттегли ли се той от правителството, това може да е равносилно на оттеглянето на НФСБ от управлението. Оттегли ли се и „Атака“, в коалицията остават ГЕРБ и ВМРО, с общо 106 депутати. Добавяйки към тях тези от „Воля“, стават – 118 и пак няма да стигнат. Няма да стигнат и с двамата, които не членуват в парламентарна група /т. нар. „независими“/.

В играта може да се включат отделни единици от посочените партии, искащи да запазят статуквото, но това още повече ще задълбочи кризата, тъй като ще бъдат изправени свои срещу свои.

В шаха, ендшпил е последната част от една партия. В ендшпил ли е управлението? По-скоро, изглежда – да. Участниците, в един момент, биха потърсили помирението, с други думи – реми. Ремито минава през сдобряване между Сидеров и Симеонов. Напълно е възможно двамата отново да се опитат да го изиграят, но въпросът е доколко ще повярват хората, имайки предвид предишни техни сериозни търкания. Иначе казано – евентуално сдобряване ще изглежда до голяма степен неистинско. Мнението на хората не е от такова значение в конкретния случай, но е важно от гледна точка на следващи избори – европейски, например. Защото е по-важно не дали печелиш битката, а войната. Няма да коментирам дали партиите в „Обединени патриоти“ и кои от тях ще губят или ще печелят гласове в  следващите месеци. По-важно е какво ще бъде поведението на ГЕРБ, която партия в момента изглежда стабилна. Ако Бойко Борисов сложи ръка на масата и каже – „бяхме дотук“, на следващи избори ще стартира с една завидна преднина. Изследванията казват, че ГЕРБ стопява малко от подкрепата си, но в същото време – опонентите от БСП не повишават електоралния си дял. От друга страна, има голяма доза неопределеност и не е ясно каква би била конфигурацията в следващ Парламент, макар да се твърди, че ще е, горе-долу, същата. От трета страна, ако ГЕРБ продължи да поддържа управленското хоро, може да започне да губи позиции, заради нездравословните патриотични игри. Трудно ще се излезе от тази патова ситуация, при която въпросът е: Да продължим ли с „Борисов 3“ или да тръгнем към „Борисов 4“? Каквото и да бъде решението, то трябва да бъде взето бързо, защото ще даде насоки за поведението до следващите избори. За да не се окаже положението – мат, покрай някои протести.

На снимката: ГЕРБ и Обединени патриоти, преди около година и половина, разписват управленската програма, с времеви интервал до 2021 г.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук