История, като за филм, отпреди 20 години
Като ударен от бомбичка изглежда гербът на България, на бившия Партиен дом, сега Районен съд в Димитровград. На най-личното място в идеалния център. Символът на държавата е потъмнял, все едно горял, а металният капак в горната част – изкривен. От по-близко става ясно, че, може би не бомба, а слънцето е съсипало герба. Фолиото, пък, на което е отпечатано изображението е грозно напукано. И така е не от вчера, а от месеци. Но явно на никой не прави впечатление, че държавният символи е в окаяно състояние. На такава сграда, на такова място!
А как сегашната алуминиево-пластмасова конструкция, с отпечатан на фолио герб се измъдри между каменните символи на фасадата? Част от историята е описана в несъществуващите вече вестници „Ориент Експрес“, “Общински вести“… Главно действащо лице в нея е гражданинът Захари Камбуров, вече покойник. Той прави опит да премахне на намиращата се на мястото на герба петолъчка, със сърп и чук – символи на комунизма. Действието става преди 18-19 години. На 14 юли 1998 г. Камбуров, с чук и длето почва да кърти петолъчката от бившия Партиен дом.
И преди, и сега, никой не се впечатлява
Най-куриозното е, че съдии, прокурори, служители и десетки граждани всеки ден минават през вратата, над която е типичният партиен комунистически символ – сърп и чук, в комбинация с петолъчка. И това не прави впечатление на никого!, пише в броя си /13-21 юли 1998 г./ „Ориент Експрес”. Колко актуално звучат тези думи днес, макар и с друг акцент. Почти същите тези съдии, прокурори, служители, граждани минават всеки ден в района и виждат окаяното състояние на герба. Но това не прави впечатление.
Следва противоречива и интересна, достойна за филм – история, бележеща 10-та годишнина от края на комунизма. На 14 юли, надвечер, година след първия опит, Камбуров успява да свали звездата, със сърп и чук. Дошъл съм, най-вече, за да изпълня гражданския си дълг, обяснява той пред „Ориент Експрес” /брой 21-27 юли 1999 г./ Късно следващата вечер младежи върнали пак паното. На място присъствали и представители на силите на реда, става ясно от пресконференция, дадена от тогавашния кмет Господин Георгиев. Общината подава жалба до Районна прокуратура, във връзка с разбиването на монумента. Депозирана е и искова молба за нанесена вреда на общинска собственост, за 1000 лева срещу лицето Камбуров.
Петолъчката, сваляна и пак издигана – изчезва
Междувременно, се изяснява, че на 17 юли 1999 г. следва повторно сваляне на петолъчката от входа на Съдебната палата в центъра на Димитровград. Това стана тази неделя около обяд, когато трима сини активисти, начело със зам.-шефа на митница Свиленград – Камен Виденов, демонтираха наново окаченото два дни преди това пано, посочва вестникът. Председателят на Общинския съвет Петър Атанасов, лидер на БСП, става свидетел на акцията. При вида му, ентусиастите бързо товарят паното на УАЗ-ка и отпрашват в неизвестна посока. Следва остра реакция на местния парламент, който възлага на кмета да започне необходимата процедура за възстановяване целостта на художествената композиция. Гласувана е и сума от 10 хил. лева от фонд „Приватизация” за проектиране и изработване на откраднатия елемент.
За събитията информира и „Общински вести” – издание на Местния парламент. Камен Виденов, който по това време е и зам.-председател на СДС в Димитровград, взема петолъчката, заедно с активиста на партията Антон Вълков и помощници, акцентира изданието /брой 20-22 юли 1999 г./… Казват, че Захари Камбуров посърнал… Изведнъж, мастодонтите БСП и СДС му отнеха изпод носа инициативата… Сега всичко е в ръцете на Темида, пише изданието. В по-ранен брой /16-19 юли 1999 г./ уточнява, че този път, за разлика от миналата година, зрителите на демонтажа /предимно сини активисти/ били повече. Сред тях съветниците Максим Господинов, Живко Русев, Минчо Кермекчиев, Михо Михов, д-р Георги Тонев, Александър Радев, Мончо Монев.
Ансамбълът на Партийния дом /Районен съд/ съдържа 5 плочи, отлети от алуминий, с релефни, символни изображения. Посветен е на стопанския културен възход. Всяка плоча има квадратна форма, с вписана окръжност, вдлъбната в плочата. Първата е посветена на техническия прогрес – изобразени са зъбно колело и валяци. Втората – на науката и изкуството – представени чрез релефно изображение на разтворена книга, силует на цигулка и др. Централната – на социологическото строителство – представено чрез неговите символи: петолъчка, сърп и чук. На четвъртата са изобразени архитектурни детайли. На петата – мирния живот, със стилизирана птица. Година на завършване – 1973. Автор на ансамбъла е Сашо Попов. Състоянието му през 1982 г. – добро, се казва в картотеките, предоставени от Исторически музей – Димитровград.
Герб зае мястото на петолъчката, излиза със заглавие „Общински вести” /брой 10-13 септември 1999 г./ Монтиран е на 8 септември. Под звуците на националния химн, тържествено бива свалено платнището, закриващо държавния символ. Когато се касае за българския символ, думите са излишни, казва синият лидер Максим Господинов. И честити на магистратите новата придобивка, която ще краси сградата им. Гербът струва 3000 лева, изработен е от бронзов апликат. Един от участниците в последния демонтаж на петолъчката – Антон Вълков, казва, че паното с петолъчката е запазено, но не пожелава да каже къде, става ясно от страниците на вестника.
Годините минават, еуфорията затихва, въпросите остават
Годините минават, еуфорията затихва, но въпросите остават. Кой трябва да се погрижи за окаяния герб? По-скоро, трябва да го направи държавата, тъй като сега тя е собственик, но може да се приеме, че отговорността е поделена с Общината.
Както писахме, въпросът със собствеността на бившия Партиен дом се точи повече от 20 години. Впоследствие, Държавата и Община Димитровград постигнаха споразумение за подялба на собствеността. Подписаха и спогодба. Държавна собственост става частта от комплекса, в който се намират Районен съд, Районна прокуратура, нотариуси, адвокати… Останалата част от сградата остава общинска собственост.
От дистанцията на времето, предполага се, че никой няма намерение да маха останалите четири пана от ансамбъла. Крещящо е несъответствието обаче между тях и герба. Не заради нещо друго, ами, заради контрасти като материал, цвят, композиция. Навремето са бързали да сложат герб, вместо петолъчка и на тези неща не се е гледало. Но е ясно, че е дошло времето да се погледне. Поразеният от времето герб трябва да бъде сменен, преди да се е разпаднал съвсем. С вида си той, бездруго не внушава нужното чувство. А новият нека бъде направен в синхрон с останалите пана на фасадата. Пък, кой знае, при евентуалната подмяна, може отдолу за изскочи изчезналата петолъчка…
Снимки: „Общински вести“, Исторически музей – Димитровград
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
