Близки и приятели почетоха поета и почетен гражданин на Димитровград Кръстьо Кръстев, в посветена на него паметна вечер, провела се снощи в Дом-музей „Пеньо Пенев”.
Събитието премина под надслов – „Ехо от любов”, както се казва предпоследната му стихосбирка. Избрани стихове от творчеството на поета прочете актьорът Иван Нечев, под музикалния съпровод на музиканта Димитър Русев. Слово бе подготвила и прочете педагогът Весела Недкова, с което разчувства аудиторията. След това прозвучаха ред записани във филм послания.
Подготовката за тази паметна вечер бе, може би, най-трудната от всички организирани от нас до този момент. Трудна, защото говорим за едно отсъствие, което отказва да се случи, сподели Живка Шишкова, уредник на Дом-музея.
Кръстьо Кръстев си отиде от този свят в началото на януари месец 2017 г. В следващите редове ще прочетете стихотворението „Страх”, от последната му, издадена през 2015 г., стихосбирка – „Моят амвон”:
Навъсен здрач полека от хълмите се свлича,
скрипти с железни зъби огромен катинар –
страхът сега припряно заключва се самичък.
Такъв нейде взема и гроба за другар.
Ще сипне пръст в забоя и тъмнина ще зине
да ни погълне всички в един – единствен миг.
А въглените, спали сто хиляди години,
ще ни затворят в своя неуловим пестник.
Ранена
ще се мята
земята,
без да може
нагоре да отправи вика ни уморен.
А пък страхът ще бяга да спастри свойта кожа
за утрешния ден.
Сто болки ще измисли, в сто хитрини ще скрие
и днешния си грях.
Дори и чашка с хора не може да изпие
от страх да не узнаят за неговия страх.
А нощем ще се тули от него светлината,
въже ще се накъса, ще го презира нож.
Едничка самота ехидно ще подмята –
„Храбрецо, лека нощ!”