[quote]СРЕДСТВАТА, СЪБРАНИ В ТРОЯНСКАТА ОБИТЕЛ ОТИВАТ ЗА БЕДСТВАЩИТЕ БЪЛГАРИ В НАВОДНЕНИТЕ РАЙОНИ[/quote]
Патриарх Неофит благослови българите, преди службата за Успение Богородично в Троянския манастир. От тук той призова Небесната майка да утешава всички, да дава здраве, живот и мир и да дари хората с братска обич.
Стотици миряни се стекоха на празника Успение на Пресвета Богородица в Троянската обител. Сподели го с обикновените хора на светото място и служебният премиер Георги Близнашки. Средствата, които днес се събират в манастира, ще отидат за бедстващите българи от наводнените райони.
Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от всички християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или успението ѝ, защото в този миг, според преданието тя изглеждала не като мъртва, а като заспала. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „Въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.