БЛАГОСЛОВ ОТ ПАТРИАРХ НЕОФИТ ЗА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

[quote]СРЕДСТВАТА, СЪБРАНИ В ТРОЯНСКАТА ОБИТЕЛ ОТИВАТ ЗА БЕДСТВАЩИТЕ БЪЛГАРИ В НАВОДНЕНИТЕ РАЙОНИ[/quote]

Патриарх Неофит благослови българите, преди службата за Успение Богородично в Троянския манастир. От тук той призова Небесната майка да утешава всички, да дава здраве, живот и мир и да дари хората с братска обич.

Neofit

Стотици миряни се стекоха на празника Успение на Пресвета Богородица в Троянската обител. Сподели го с обикновените хора на светото място и служебният премиер Георги Близнашки. Средствата, които днес  се събират в манастира, ще отидат за бедстващите българи от наводнените райони.

Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от всички християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или успението ѝ, защото в този миг, според преданието тя изглеждала не като мъртва, а като заспала. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

 В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „Въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

olea-625-50 ban

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук