Битката при Върбишкия проход е сред най-значимите от българската история. Състояла се е на 26 юли 811 г., преди 1210 години. Водена е между войските на хан Крум и византийския император Никифор I Геник. Един от запомнящите се моменти е как българският владетел пие от черепа на врага си.
Предисторията на битката започва няколко години по-рано, когато хан Крум започва да присъединява земи към своята държава. Отговорът на василевса не закъснява. В началото на 811 г. Никофор организира поход срещу столицата Плиска.
Ханът се опитва по дипломатически път да потърси мир, но императорът не поддава и лично тръгва към българската столица. Обсажда я и си позволява невиждани жестокости над местното население. Тръгва си обратно за Константинопол като победител.
Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за възмездие. Българите заграждат планинските проходи и поставят укрепления в тесни места. Научил, че пътят за отстъпление е отрязан, виждайки зъберите на Върбишкия проход, Никифор се отчаял и имало защо. Крум събрал войската си и нападнал през нощта изплашените византийци. В страшното клане бил убит и императорът, заедно с видни велможи, военачалници офицери и много войници.
Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е втори византийски император, в цялата хилядолетна история на Византия, паднал в битка. Първият е Валент – 400 години по-рано. Последният Константин XI също пада от вражеско оръжие през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
Хан Крум отрязал главата на Никифор, очистил черепа, обковал го със сребро и го използвал като чаша. Има различни интерпретации защо го е направил, но е сигурно, че следвал стара практика. Една от хипотезите е, че така взема силата, наричана оренда, на поваления враг.