Битката при Каталаунските полета: „Последният римлянин“ разбива Атила и спасява Европа

Роденият на нашата земя Флавии Аеций надделява в сражението. 200 хиляди влизат в боя, убити падат 165 хиляди

Битката при Каталаунските полета, известна и като битката при Шалон, Северна Галия, е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спират ордите на хунския вожд Атила. Сражението започва към 15:00 часа на 20 юни 451 г., в което Флавий Аеций разбива Атила и предотвратява разорението на цяла Европа.

Флавии Аеции, наречен „Последният римлянин“, е роден в Дуросторум, в провинция Долна Мизия, днешна Силистра, в българските земи. Той е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя. Аеций оглавява имперската армия през 429 г. и в продължение на 25 години удачно отбива набезите на варварите над владенията на Западната Римска империя, изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и фактически на ръководител на империята при слабия император Валентиниан III. „Последният римлянин“ е най-известен в историографията със своята победа над Атила в битката на Каталаунските поля през 451. През 454 г. император Валентиниан III убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций. Още на следващата година Рим е разграбен от вандалите. След още 20 години пада и самата Римска империя.

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан преди да бъде спрян в битката при Каталаунските полета и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

През 451 г. войските на оглавения от Атила хунски съюз нахлуват в римските провинции Германия и Галия, разорявайки редица селища. При обсадата на град Аврелиан (дн. Орлеан) предводителят на хуно-германската войска внезапно вдига обсадата и се отправя на север. Това е предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от „последния римлянин“ Флавий Аеций към река Марна. Срещата на двете войски се състои на Каталаунските полета (област, обитавана от някогашните белгийски племена каталауни), простиращи се на 200 км от запад на изток и на 150 км от юг на север. Изборът на мястото на битката е направен от Атила, който се спира Мариакската равнина, близо до съвременния град Троа, която е удобна за действие на конницата му.

През юни 451 г. двете войски са в готовност. Числеността им наброява близо 200 хиляди души от двете страни. Атила за пръв път се поколебава, тъй като гаданията за изхода на битката се оказват неясни. Но хуните не отстъпват. Той разделя силите си на три части – център и две крила. Самият той застава начело на центъра, където се намира хунската тежка конница. Остготската конница и пехота, оглавявани от Валамир (от рода на Амалите), Теодемир и Видемар, заема левия фланг. Гепидите, под ръководството на Ардарих, и другите предимно пеши съюзници – скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разполагат на десния фланг. Така центърът на войската е съставен от хунската конница, левият фланг се обособява предимно конен, а десният – съставен главно от пешаци.

Аеций подрежда съюзниците си по подобен начин, предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир, е съставен от вестготи, водени от крал Теодерих I и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук се съсредоточава и цялата тежка вестготска конница. Аеций лично оглавява левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. В него се разполагат гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика (п-в Бретан) – летициани, олибриони, рипарии; отряд вестготи, водени от другия син на Теодерих – Торизмунд; саксонко и бургундско опълчение, както и франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играят по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнява в предаността им. В центъра на съюзническата коалиция влиза аланската конница на Сангибан – заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций разполага зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.

Битката в миниатюра от ръкопис от XIV век

Атила дълго отлага началото на битката, поради голямата численост на врага. Сражението започва в следобедните часове на 20 юни 451 г. с престрелка, подета от конните стрелци на съюзените с римляните алани. Хуните им отговарят със същото и хиляди стрели полетяват над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъсква фронтално с конния десен римски фланг, като войските и от двете страни са съставени предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей нападат десния хунски фланг, където се намират гепидите на Ардарих. Завързва се ожесточена битка. Аеций нанася основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торизмунд са изпратени да завземат хълма отляво. Атила отговаря с общо нападение по целия фронт, но главният му удар се насочва в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение ожесточено съпротивляващите се алани са отблъснати и принудени да отстъпят. Центърът издържа благодарение на упоритата отбрана на римската и франкската пехота. Нападението на Теодорих срещу остготите на десния фланг се оказва успешно, макар че в завързалата се сеч той е убит. На левия фланг визиготите на Торизмунд заемат хълма и отбиват хунското нападение. В това време самият Аеций оглавява настъплението срещу гепидите. Така, въпреки че центърът на войските му е отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започват да обхващат хунските флангове и последните започват да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече започва да клони все повече към Аеций. Визиготите на Торизмунд се спущат от хълма и нападат укрепения хунски лагер, докато визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбиват остготите.

Нощта не позволява битката да продължи и Атила нарежда всеобщо отстъпление. През цялата нощ продължават отделни яростни схватки, в които противниковите войски се смесват и предизвикват безредие. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъскват с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитва да преустрои оределия си център, но се натъква на хунски части и сам се оттегля във визиготския лагер, оставайки там до утрото.

Загубите на двете войски са огромни. Приблизително 165 000 души падат убити в сражението. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски в лагера си, остава в очакване на щурм, готов да се бие докрай. Той заповядва да се направи клада и възнамерява да се хвърли в нея, за да не попадне в ръцете на врага.

Визиготите, които са основната цел на хунското нашествие в Галия, с нетърпение остават в очакване на заповед за настъпление. В това време Аеций се съветва с военачалниците си и с вождовете на съюзните племена. Израснал сред готи и хуни, той решава вторите за по-малко опасни за Империята, тъй като не възприемали римския начин на живот. Отблъснати, хуните щели да се завърнат обратно в степите си, докато победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.

Затова Аеций не напада, нито обсажда противниковия лагер и така позволява на хуните да се оттеглят зад река Рейн. Това той прави с намерение да ги използва като противовес на готската заплаха, но надеждите на „последния римлянин“ не се сбъдват.

В текста за използвани заемки от Уикипедия



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук