Да преодоляваш, да вървиш напред, да станеш пръв – Игрите са като живота
Тодор Киряков е дългогодишен ресторантьор и хотелиер. Роден е в Хасково преди 70 години, навърши ги на 24 май 2020 г. В професията е от 1973 г., завършил школи за сервитьор, барман, помощник-готвач. Работил е на Слънчев бряг, в Свиленград, в популярните, навремето димитровградски заведения „Балкантурист“, в „Търговски дом“ в бар „Панорама“, стопанисвал кафе „Малина“, боулинг залата. В града е и ресторантът му „Киряка“, както самият той е известен. През лятото е на морето, през зимата – в Димитровград. Има хотел с фамилни къщи в Царево, където за втора поредна година се проведоха изданията на риалитито „Игри на волята“, излъчвано по NOVA. Като иконом, той посрещаше в резиденцията спечелилите основните състезания отбори – „Ловци“, „Рибари“ и „Жътвари“.
- Г-н Киряков, как се появихте в Игрите на волята?
- Миналата година игрите бяха при нас и организаторите останаха с много добри впечатления от уюта, който им създадохме. Първоначално, са искали да бъдат на база в североизточната част на Черно море, но било по-студено и нямало достатъчно свободни плажове и поля. Разполагам с две станции в комплекс „Марая“ – хотел и фамилни къщи, бунгала на метри от морето, места за спорт, басейн, голям паркинг и изключително стилна кухня. Има свободен плаж и нива, която бе предоставена от арендатора. Дойдоха при мен в Царево и им харесаха условията.
- Участниците ви наричаха бат, Киряк. Вие ли се представихте така или от тях дойде?
- Стана естествено, като разбраха, че съм на 70 години и още продължавам да работя. Приеха бе като батко, така си и остана обръщението. Всички започнаха да ме наричат по този начин – състезатели, оператори, журналисти и останалите.
- Мога ли и аз да го използвам?
- Да, разбира се.
Подмладих се покрай състезателите. Допаднахме си и искат да ми идват на гости
- Как се чувстваше в компания на толкова много млади, симпатични, амбициозни хора?
- С умни, силни, красиви и весели млади хора всеки се чувства прекрасно. Натрупал съм много километри и опит, те, пък, са мечтатели и сега тръгват по пътя си. Покрай тях се подмладих, никак не ми тежеше и с удоволствие им угаждах. Всички ме обичаха, получавам чести обаждания, че искат да ми идват на гости. Платата с
храната подготвяхме в хотела и вечерта ги носех в резиденцията, където веселбата беше гарантирана, след като се приберат като отбор, спечелил голямо състезание.
- Наистина ли е суров „животът“ на загубилите дадена битка или Дивата река е бутафория за зрителя?
- Наистина, реката си е река, наистина спяха с чувалите на открито, някои отслабнаха с по няколко килограма, а жените направо се свършиха… Не знаят кой ден е, колко е часът, но условията не бяха джелатски.
Трябва да си корав физически и психически, за да издържиш
- Преди надпреварата участниците не са се познавали. Като приятели ли се разделиха или противопоставянията и напрежението между някои, показвани на екрана, останаха?
- Когато дойдоха отборно, много се държаха, защото играха колективен двубой за територия и най-вече – за Резиденцията или поне, за Стопанството. Като започнаха да се елиминират обаче, нещата започнаха да се променят. В определени моменти пращаха най-добрите на елиминации, за да ги отстранят. Имаше надхитряне, надиграване, кавги, скандали. Трябва да си много корав физически и психически, за да издържиш. Накрая почнаха да се гледат с лошото, не си говореха, защото всеки искаше да стане пръв. Това са Игрите на волята – да преодоляваш другия и да вървиш напред към целта – да станеш пръв.
- Истински ли бяха лидерите и какво място заемат егоизмът и манипулацията?
- В един са заложени лидерски качества, боец е, но не организатор, не може да води и да дава съвети. Друг работи с ум, сила и ерудиция и успява да наложи позицията си. Имаше и мълчалив лидер, който пет думи ще каже, но на място. В такива игри няма как да постигаш победи, без дози егоизъм, манипулация и премерена наглост.
Българинът е силен характер, доказва го индивидуално и отборно
- Какво в Игри на волята, все пак, остава скрито от зрителя? Припламнаха ли любовни искри между някои от състезателите?
- Припламнаха, харесваха се, гушкаха се, но не толкова лесно се забелязваха такива моменти и не се развиха кой знае колко. Не бих казал, че са останали скрити значителни моменти. По-скоро, имаше конфронтация когато загубят, заради нервите, глада, условията, но се въздържаха от крайни действия.
- Бат, Киряк, ти си човек с богат житейски опит. Имаш поглед не само към риалитито. Как мислиш, българинът по-силен като индивид ли е или в група?
- Българинът е изключително силен като характер. Това риалити за мен е пример – игра на волята да постигнеш целта. Дали като индивид или в група – всичко опира до интереса. Отначало сте заедно, после поотделно се стремиш да спечелиш.
- Виждаш ли Игри на волята в обществото в което живеем? Ако е така, какви са?
- Както казах, Игрите на волята са пример и показват какъв е животът, всъщност. Той е борба да постигаш и да се доказваш, независимо в коя сфера. Обществото си е една Игра на волята.