Бат Киряков за видимото и невидимото в Игрите на волята

Да преодоляваш, да вървиш напред, да станеш пръв – Игрите са като живота

Тодор Киряков е дългогодишен ресторантьор и хотелиер. Роден е в Хасково преди 70 години, навърши ги на 24 май 2020 г. В професията е от 1973 г., завършил школи за сервитьор, барман, помощник-готвач. Работил е на Слънчев бряг, в Свиленград, в популярните, навремето димитровградски заведения „Балкантурист“, в  „Търговски дом“ в бар „Панорама“, стопанисвал кафе „Малина“, боулинг залата. В града е и ресторантът му „Киряка“, както самият той е известен. През лятото е на морето, през зимата – в Димитровград. Има хотел с фамилни къщи в Царево, където за втора поредна година се проведоха изданията на риалитито „Игри на волята“, излъчвано по NOVA. Като иконом, той посрещаше в резиденцията спечелилите основните състезания отбори – „Ловци“, „Рибари“ и „Жътвари“.

• Г-н Киряков, как се появихте в Игрите на волята?
• Миналата година игрите бяха при нас и организаторите останаха с много добри впечатления от уюта, който им създадохме. Първоначално, са искали да бъдат на база в североизточната част на Черно море, но било по-студено и нямало достатъчно свободни плажове и поля. Разполагам с две станции в комплекс „Марая“ – хотел и фамилни къщи, бунгала на метри от морето, места за спорт, басейн, голям паркинг и изключително стилна кухня. Има свободен плаж и нива, която бе предоставена от арендатора. Дойдоха при мен в Царево и им харесаха условията.
• Участниците ви наричаха бат, Киряк. Вие ли се представихте така или от тях дойде?
• Стана естествено, като разбраха, че съм на 70 години и още продължавам да работя. Приеха бе като батко, така си и остана обръщението. Всички започнаха да ме наричат по този начин – състезатели, оператори, журналисти и останалите.
• Мога ли и аз да го използвам?
• Да, разбира се.

Подмладих се покрай състезателите. Допаднахме си и искат да ми идват на гости

• Как се чувстваше в компания на толкова много млади, симпатични, амбициозни хора?
• С умни, силни, красиви и весели млади хора всеки се чувства прекрасно. Натрупал съм много километри и опит, те, пък, са мечтатели и сега тръгват по пътя си. Покрай тях се подмладих, никак не ми тежеше и с удоволствие им угаждах. Всички ме обичаха, получавам чести обаждания, че искат да ми идват на гости. Платата с храната подготвяхме в хотела и вечерта ги носех в резиденцията, където веселбата беше гарантирана, след като се приберат като отбор, спечелил голямо състезание.
• Наистина ли е суров „животът“ на загубилите дадена битка или Дивата река е бутафория за зрителя?
• Наистина, реката си е река, наистина спяха с чувалите на открито, някои отслабнаха с по няколко килограма, а жените направо се свършиха… Не знаят кой ден е, колко е часът, но условията не бяха джелатски.

Трябва да си корав физически и психически, за да издържиш

• Преди надпреварата участниците не са се познавали. Като приятели ли се разделиха или противопоставянията и напрежението между някои, показвани на екрана, останаха?
• Когато дойдоха отборно, много се държаха, защото играха колективен двубой за територия и най-вече – за Резиденцията или поне, за Стопанството. Като започнаха да се елиминират обаче, нещата започнаха да се променят. В определени моменти пращаха най-добрите на елиминации, за да ги отстранят. Имаше надхитряне, надиграване, кавги, скандали. Трябва да си много корав физически и психически, за да издържиш. Накрая почнаха да се гледат с лошото, не си говореха, защото всеки искаше да стане пръв. Това са Игрите на волята – да преодоляваш другия и да вървиш напред към целта – да станеш пръв.
• Истински ли бяха лидерите и какво място заемат егоизмът и манипулацията?
• В един са заложени лидерски качества, боец е, но не организатор, не може да води и да дава съвети. Друг работи с ум, сила и ерудиция и успява да наложи позицията си. Имаше и мълчалив лидер, който пет думи ще каже, но на място. В такива игри няма как да постигаш победи, без дози егоизъм, манипулация и премерена наглост.

Българинът е силен характер, доказва го индивидуално и отборно

• Какво в Игри на волята, все пак, остава скрито от зрителя? Припламнаха ли любовни искри между някои от състезателите?
• Припламнаха, харесваха се, гушкаха се, но не толкова лесно се забелязваха такива моменти и не се развиха кой знае колко. Не бих казал, че са останали скрити значителни моменти. По-скоро, имаше конфронтация когато загубят, заради нервите, глада, условията, но се въздържаха от крайни действия.
• Бат, Киряк, ти си човек с богат житейски опит. Имаш поглед не само към риалитито. Как мислиш, българинът по-силен като индивид ли е или в група?
• Българинът е изключително силен като характер. Това риалити за мен е пример – игра на волята да постигнеш целта. Дали като индивид или в група – всичко опира до интереса. Отначало сте заедно, после поотделно се стремиш да спечелиш.
• Виждаш ли Игри на волята в обществото в което живеем? Ако е така, какви са?
• Както казах, Игрите на волята са пример и показват какъв е животът, всъщност. Той е борба да постигаш и да се доказваш, независимо в коя сфера. Обществото си е една Игра на волята.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ