Амулет от Русия

контакти

Разказ от Танка ХРИСТОЗОВА

Тази история съм чула от  баба ми. Случката е колкото свързана с моя род, толкова е и страница от живота на народа ни български, написана с кръвта на предците. Било време страшно – края на Руско – турската война. Прадядо ми Въльо Славов Пантулов от село Климентиново, сега Бяло поле, Старозагорска област бил на 4, а сестра му на 7 години. Покрай селото минавал калдъръменият път за Одрин. За да избягнат от зверствата на башибозука и черкезите, семействата от селото побягнали на север, към Балкана, укривайки се в черквите и манастирите по селата. Заедно всички, така и моите предци стигнали до Шейново. Ала турските разбойници нападнали селския църковен храм. Избили мъжете, хвърлили ги на камара, а жените и децата залостили в божията обител и я подпалили. Майките промушвали децата през едно малко прозорче и им подшушнали да се скрият вън под телата на мъртвите. Османлиите стреляли по дечицата безжалостно и куршум откъснал палеца на лявата ръчица на  моя прадядо Въльо.

Раненото дете и сестра му били спасени от руски конен отряд. Превързали децата, завили ги с топли одеала и ги нахранили. За жалост родителите им били избити или изпепелени в пожара на черквата. Казашки  атаман прегърнал хлапето, свалил от себе си синджира с кръсчето и го сложил на „малечко”. Поставил го в козинявите дисаги, а сестра му привързал към себе си на седлото. Препускали, препускали… Гонили османлиите чак до Одрин. На връщане спрели в село Опан, където останали само стари люде. Така спасените сирачета били приютени от добри хора. Завърналите се след края на войната техни близки научили за съдбата им и отвели децата в Климентиново. Там дядо ми пораснал, заергенил се и се оженил за баба ми Янка. Отгледали синови и дъщери. Заради липсващия палец всички в селото го нарекли Чолак Въльо. Един от неговите внуци е моят баща Жеко Вълев – мир на праха му. Но амулетът от Русия до днес стои окачен до лика на Богородица. Кръстчето и Божията майка – заедно и завинаги в дома ми.

Авторът Танка Христозова е от Димитровград, завършила Тракийския университет. Преподавател по математика в ОУ „Димитър Матевски” – Меричлери и ОУ „Пенчо Славейков”, сега пенсионерка. Разказът пише след Час по родолюбие, преди време, в който споделя с децата спомена за прадядо си, а интересът я вдъхновява да го предаде и в друга форма.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук