АВСТРИЙКА ОТ ДИМИТРОВГРАД: БЪЛГАРИЯ СТАВА ПО-ХУБАВА, ХОРАТА – ПО-ЗЛЕ

[quote]МИСЛИ СЕ ПО КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ, ЗА БЪРЗО ЗАБОГАТЯВАНЕ[/quote]

Вижда се, че инфраструктурата в България се подобрява, прави се нещо. Хората обаче се променят в отрицателен смисъл, притеснени са. Преди имаше партита, музика, веселби. Сега почти липсват. Това казва художничката Мария Мандра, която наскоро откри изложба в димитровградската Художествена галерия „Петко Чурчулиев“. Оказа се първа  самостоятелна в България. Има обаче над 10 в Австрия и Италия…

Мария Мандра представя изложба в Димитровград
Мария Мандра представя изложба в Димитровград

Мария Мандра е родена в Димитровград, живяла в село Злато поле до 15-та си годишнина. Там и до днес живее майка й. В 8-ми клас се мести със семейството си в Стара Загора. Омъжва се в Бургас, където живее 6 години. През 1989 г., преди промените, емигрира за Австрия със съпруга си. Причината – здравето на детето. От дълги години има австрийско гражданство, но е запазила и българско.

[pullquote_left]ЖИВЕЕХМЕ СИ ДОБРЕ В БЪЛГАРИЯ, НО НЯМАШЕ УСЛОВИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕТЕТО НИ[/pullquote_left]

Живеехме си много добре в България. Нямахме финансови проблеми. Ако не бяхме отишли, може би, днес нямаше да имам дъщеря. Тук нямаше условия за лечение, макар че имахме пари. Казаха ми, че няма оцветител, за да установят диагнозата и да я лекуват. В това време, бъбрекът трябва да се извади, ако не  – детето умира, спомня си димитровградчанката.

Границата минават най-официално през 1989-а, тъй като съпругът и баща му дълги години работили по корабите, което гарантирало достатъчно валута… Още при пристигането, получават azil – политическо убежище.

Установихме се, пуснахме даже, корени, но съпругът ми не издържа. Разведохме се и той се върна в Бургас, където е до ден днешен. Дъщеря ми се омъжи. Сегашният президент на Австрия Александър ван дер Белен е брат на бабата на моя зет, обяснява австрийката от България.

Мария не знае и една дума немски, когато пристига във Виена, но успява да го научи за година. Работи на различни места, за да си стъпи на краката, предимно по обяви във вестника. След 3 години получава гражданство, заплатата скача. Така тръгва житейският й път в новата страна. Сега работи в известния виенски музей „Леополд“.

За първи път си дойдохме в България през 1992 г., в новото време. Мале, все едно война е имало, толкова беше съсипана страната. Не може да има и сравнение между тогава и сега, споделя Мария Мандра, която си идва често през годините в България и не е прекъсвала връзката с родния град.

[pullquote_right]ЧЕХИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРИМЕР ЗА НАС СЪС СОЦИАЛНАТА СИ ПОЛИТИКА[/pullquote_right]

Въпреки позитивните неща, както казах, има много негативни. Мисли се прекалено по капиталистически, да се забогатява бързо, на гърба на обикновения работник. Това не е достойно. Преди не беше така, всеки имаше работа. Работих 4 години в „Нефтохим“ и бях много доволна. Бях в комсомолската организация, развивахме богата културна дейност. Чудесен живот беше… Голяма грешка беше продажбата на много предприятия за жълти стотинки. Чехите трябва да бъдат пример за българите. Те са толкова дръпнали напред. Разкошна социална политика имат, продължава да разказа г-жа Мандра.

Тя не е завършила художествена академия, но това не й пречи да твори с фантазията си, да измисля свои похвати. Посещавала курсове в Стара Загора, образова се и сама.

В Австрия няма значение завършил ли си академия, или не. Важно е какво искаш да изкажеш с твоето изкуство, посланието. Това е разликата между тук и там. Има много академици, които не са творци. Оставете човека да изкаже посланието си, може да е важно за другите. В България, прави ми впечатление, творците не са на такава почит и уважение, както преди, казва димитровградчанката.

Чрез изкуството, човек постига много връзки в културните среди, интегрира се по-добре в обществото. Българските творци са много. Ние сме даровит народ. В Българския културен институт в австрийската столица съм най редовно, всички се познаваме. Най-много българи има във Виена. Където и да отидете – на улицата, в магазин, в метро – чува се българска реч. Много българи обаче спазват дистанция, като чуят  да се говори на български. Масата австрийци, като кажеш, че си българин, мислят през клишето. Те четат пресата, където пише за престъпленията в България. Такова мислене имат елементарните хора, дето прелистват жълти вестници. В началото дори не знаеха къде е България. Аха, Румъния, Чаушеску, казваха. Камо ли да знаят нашата разкошна древна история…

В Италия е различно. Там много държат на историята. Италианците знаят къде е страната ни и никога не я бъркат с Румъния. Стремежът да се забравя историята, мисля, идва от Америка. Американците нямат древно минало и искат да унищожат всякакви истории. Те диктуват какво да става в Европа, споделя Мария Мандра.

Голямата ми болка е обезлюдяването на България и умиращите села. Отидете да видите в западните държави какви села има – градини, уредени, с перфектна инфраструктура, казва австрийката.

Именно със селата в България ще бъде свързан следващия й творчески проект. Виждам българското село като икона-мъченик. Селото на баща ми се намира в Еленския балкан. Направо приказка, но умира. Софиянци и англичани купиха 2-3 къщички. Оправиха ги, няма обаче инфраструктура, няма магазин, няма училище, няма нищо, казва художничката.

Въпреки че живее в Австрия, Мария купила къща в село Драганица в община Вършец. Харесала чистата природа и прави планове да поживее там, след пенсионирането си.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук